Георги Стефанов: България няма дългосрочна енергийна стратегия

Малко се знае и за борсовите игри, които се прилагат от енергийните компании при обявяването на потенциални залежи. Това личи особено ярко през последните пет години.

Всичките български компании, които търсеха залежи в България, бяха основно офшорни компании, които много бързо сменяха своята собственост, само и само да направят бърза печелба на фондовите борси. Схемата е проста – обявява се, че има находище с много голям потенциал, следва бърз тренд на акциите на съответното дружество, и бърза печалба.

За жалост това са пирамидални структури, които действат по този начин навсякъде по света, не само със залежите в България. Тези конвенционални находища се оказват един голям балон, който обаче след като се спука, остават за сметка на населението.

Затова ние настояваме за коренно обръщане към енергията от въздуха, водата и слънцето - това много по-лесни и практични решения, които биха заместили нерентабилните конвенционални горива.

Какви инвестиции ще са необходими, ако все пак България направи този рязък завой в екоизточници на енергия?

- Самите инвестиции трябва да бъдат приоритизирани в зависимост от икономическата изгода от тях. Но според мен политиката у нас беше сбъркана още преди 15 години, когато започнаха първите разговори за необходимите дотации за развитие на ВЕИ-сектора, когато никой не смяташе, че е възможно това да се случи.

Единствената цел на тези дотации беше да се компенсират огромните инвестиции и енергийните компании постепенно да преминат към този сектор. Резултатът е налице – от седем години цените на ВЕИ-технологиите падат и този спад вече е почти двоен. С развитието на технологиите се подобрява капацитетът на тези съоръжения, което води до подобряване на тяхната ефективност.

Другото предимство на тези източници е, че те са неизчерпаеми, те не могат да свършат като подземните находища. Освен това при тях е немислим монопола само от една компания, както е при концесионерите на конвенционалните находища, защото никой не може да си позволи да притежава слънцето. И тази концепция е нещото, към което трябва да се стреми светът. Защото това са сериозни конкурентни предимства на „зелените” системи.

Затова екологичните организации по света вече настояват правитествата да прекратят дотациите за конвенционалните горива, които държат изкуствено ценита на енергията ниски, за да стане ясно, че и ВЕИ системите не са толкова скъпи, както изглежда. Нещо повече, те са почти безплатни и ще бъдат единствената засега алтернатива, докато не се намери друг източник на енергия.

Изглежда малко нереалистично на фона на последното поскъпване на тока, обосновано от политиците с високите цени на енергията от ВЕИ. Как ще го обясните?

- По примера на много страни и у нас е възможно да се окаже политическа подкрепа за приоритетно развитие на ВЕИ-енергетикатаката. За съжаление през последните години в България се случва точно обратното.

Държавата решава да прилага като втори елемент при дотациите когенерационните системи. В същото време евродирективите предвиждат през 2017 г., т.е. само след пет години, цените на енергията от конвенционални и ВЕИ източници да се изравнят. Защо след като е видно, че чистата енергия е толкова перспестивна, ние продължаваме да гледаме назад.

Та конвенционалният добив на въглища и другите полезни изкопанеми е индустрията на 19-и век. Погледнете българските топлоцентрали – средният им живот е 35 години. Голяма част от горивните им инсталации отдавна са надхвърлили експлоатационния си период и трябва да бъдат затворени, но за това никой не говори.

Още повече, че дотук изобщо не съм посочил положителните аспекти по опазването на околната среда.
Виждате колко бурно хората се вдигнаха срещу добива на шистов газ. Защо е необходимо да се стига до подобни рискови инвестиции, когато науката ни предлага далеч по-ефективни източници.