Георги Стефанов: България няма дългосрочна енергийна стратегия

Контрааргументите на енергийния сектор отново са свързани с огромните инвестции, които са потребни за преминаване към зелена енергия, които на този етап в България няма.

- От търговията с парникови емисии България като държава с минимално замърсяване има потенциал да усвои до 2020 г. около 800 милиона евро за подобряване на ефективността на държавните топлоелектрически централи.

Тези 1,5 млрд. лв. са достатъчни България да подобри своята ефективност и да ги затвори. Инвестирайки във ВЕИ системи, тя може да създаде не само 30-те хиляди работни места, колкото сега са заетите във въгледобива, но може да разкрие нови 150 хиляди работни места. Защото навсякъдето по света ВЕИ индустриято създава изключително много работни места.

И въпреки вашите доводи политиците залагат на конвенционалния добив на газ. Защо?

- Поради липса на реална обективност за нещата. Важно е да се направи цялостен анализ (т. нар. hot benefice analysis) на всички икономически, финансови, екологични и социални предимства и недостатъци на двата вида източници на енергия. И тези анализи трябва да бъдат няколко, включително да има компютърно моделиране към тях, което у нас отсъства. Защо Европейската комисия е разработила седем сценария за развитие на бъдещата етергетика, а ние нито един, не мога да си обясня. 

Време е да осъзнаем, че икономическите реалалности са съвсем различни. Хората, които протестираха срещу шистовия газ, не бяха еколози, това бяха днешните гпаждани на страната, които изискват адекватна енергийна политика, която не се основава на замърсяването на околната среда. 

Това са въпроси, по които политиците трябва да поемат дългосрочна отговорност. Дългосрочното планиране не е за 5 или 7 години, то е за десетилетия напред.

Значи според вас е важно да се инициира дискусия в тази посока?

- Мисля, че началото е положено. Въпреки че енергийното лоби на конвенционалните производители все още е твърде силно, време е да престанем да мислим с понятията от 50-те години на миналия век. За целта трябва да се разчита на прогресивно мислещите млади хора и експерти, каквито има освен в Европа и в България.

Най-важното обаче е да се съпоставят всички алтернативи на равни начала, отчитайки ползите и негативите на отделните сценарии. Този начин на разглеждане на стратегиите в Бълграия никога те го е имало. Не го чуваме и от сегашните политици.

На пръсти се броят хората, които желаят бъдещата енергийна политика на страната да се обсъжда в широк формат, предлагайки различни варианти. Може би някои кръгове се страхуват от подобен рязък завой към ВЕИ. Което е много странно като имаме предвид, че такива глобални компании като Shell, British petroleum, Texaco и други прелокират значителна част от своите печалби към зелена енергия. Пренасочват финансовите си потоци към ВЕИ.

Време е да престанем да оказваме подкрепа само на конвенционалния добив на газ, защото липсата на алтернативи се оказват най-големият проблем за страната.