В. Славков: Държавата не е добър партньор на частния бизнес

Бизнесът в България се оплаква от липса на достатъчно квалифицирани кадри, особено напоследък. Как се справят фирмите от клъстера с персонала?

Независимо от моментното състояние на пазара на труда и в България и по света, винаги е имало и ще има криза за квалифициран персонал. Важно е какъв е подходът на фирмите да си набавят този персонал. В клъстера сме наложили практиката фирмите сами да си създават нужния им персонал. В този ред на мисли е особено важно да се подкрепи образователната система в България и тя да се насочи към създаването на необходими и полезни кадри, а не да произвежда „висшисти – еднодневки”, които никога не започват работа по специалността си защото просто няма пазар на труда за тези „специалисти”.

Професионалното образование в средния курс и висшето техническо образование трябва да се реорганизират по-дълбоко и най-вече по-бързо. Бизнесът от своя страна трябва да даде своите прогнози и заявка за кадри, а държавата трябва да отдели средства за стимулиране на обучение чрез фирмите. Съчетаването на обучението с практика, което е въведено от дълги години в Германия, все още е само мечта за българската образователна система. Големият брой висши училища и намаленият брой млади хора в България също са обективна пречка за създаването на висококвалифицирани специалисти.

В клъстера „Мехатроника и Автоматизация” участват фирми, които разработват и предлагат високотехнологични продукти и услуги с висока добавена стойност. Предполага се, че секторът е сред приоритетите на политиците с цел изпълнение на стратегията България 2020 в контекста на Европа 2020. Каква е действителността що се отнася до подкрепата за сектора?

Макар напоследък политиците да заговориха за клъстери, все още държавата е длъжна на бизнеса по отношение на условията, които му предоставя. Приоритетите, определени в стратегическите документи за развитие на страната, не са достатъчно добре преценени. Не може да се определят като стратегически цели отрасли. Трябва да се търсят специфични специализирани и по-тясно ориентирани ниши, където българския бизнес може да пробие успешно и да се настани устойчиво за дълго време.

Информационните и комуникационните технологии например са средство, което се използва навсякъде, но в никакъв случай не могат да бъдат приоритет за България по простата причина, че там вече са се настанили компании от САЩ и Азия. В стратегията Европа 2020 ние трябва да търсим нашето място, а не да разчитаме на пробив в сектори, които отдавна са заети от трансгранични корпорации с голяма икономическа мощ.

Законът за иновациите, който наскоро от икономическото министерство предложиха за обсъждане, беше остро разкритикуван. От каква нормативна рамка се нуждаят икономическите сектори, които носят висока добавена стойност?

Имам чувството, че твърде много хора използват термина „иновация” без да влагат в него съответното съдържание, законът не прави изключение. Необходимо е да се работи за повишаване на иновационната култура и в индустриалния, и образователен сектор. Необходимо е по-сериозно обществено обсъждане и по-малко държавно администриране, особено в сферата на иновациите.