В. Славков: Държавата не е добър партньор на частния бизнес

Д-р инж. Венцислав Славков е основател и управител на "Спесима" ООД и председател на управителния съвет на клъстер „Мехатроника и автоматизация“ - едно от първите и успешно действащи обединения от фирми в България.

С г-н Славков разговаряме за развитието на фирмите от клъстера, потенциала на България да стъпи на външни пазари с иновативни високотехнологични продукти и държавната подкрепа за развитието на иновациите у нас.

Г-н Славков, вие сте председател на един от първите клъстери, създадени в България. Какъв беше пътят, който обединението извървя от началото на съществуването си досега?

За клъстерите като нов тип организация на сътрудничество в България се заговори през 2004 – 2005 г., когато бяха създадени и първите две подобни структури. През 2008 г. чрез програма ФАР на Европейския съюз бяха подкрепени 10 пилотни клъстера, сред които и Клъстер „Мехатроника и Автоматизация” (КМА). Едва в последно време започна да се гледа на клъстерния подход като инструмент за повишаване на иновационната култура и конкурентоспособността на икономиката.

КМА е учреден в края на 2006 г. и обединява усилията на бизнеса (микро, малки, средни и големи индустриални фирми) с научно – изследователски и неправителствени организации. Връзката бизнес – приложна наука, подкрепена от неправителствени организации, е една много добра основа за създаването на иновативни, експортно ориентирани продукти с висока добавена стойност.

На тази основа в сътрудничество с Техническия университет – София, Българската академия на науките (БАН), Българската стопанска камара (БСК), Фондация ПИК и др. фирмите- членки на КМА успяха за около пет години да изградят стабилни и устойчиви взаимовръзки, базиращи се на общия интерес и взаимно доверие.

КМА се конфигурира като национална структура с регионални звена в Благоевград, Самоков, Велинград, Враца, Варна, Габрово и София. Обединението залага изключително много на човешкия потенциал, с който разполага. – над 1 200 сътрудници, сред които над 30 хабилитирани лица, 50 доктори по различни инженерни специалности и над 350 специалисти с висше образование.

От създаването си досега клъстерът извървя кратък, но съдържателен път, през който изкристализираха приоритетите на развитие и пазарните ниши за технологичен пробив. Запазвайки спецификата на производство на всяка фирма, ние се опитахме да оптимизираме връзките помежду ни, производствените си и експортни възможности, научно – изследователската и развойна дейност, както и координацията в участието ни по програмите за трансгранично сътрудничество и конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния фонд „Научни изследвания”.

Как изглежда икономическата картина за фирмите от клъстера на фона на ситуацията в целия сектор, в който оперирате?

Мехатрониката е интердисциплинарно направление, в което се преплитат три основни компонента – механични конструкции, електроника и софтуер. От своя страна всеки един от тези компоненти представлява самостоятелен отрасъл в нашата икономика, но обединяването им чрез най-съвременните информационни и комуникационни технологии ги превръща в изключително ефективен икономически субект.

На фона на стагнацията на българската икономика, намалените вътрешно потребление и външни инвестиции, фирмите, членуващи в КМА, се позиционират добре. Над 50% от фирмите работят за външни пазари и при тях не само, че няма кризa, а има значителен ръст в производството. Такива фирми са САТ Инженеринг, ОСКАР ЕЛ, ВАНИКО, САТУРН Инженеринг, СПЕСИМА, Ромтех 3ЕС, AMK и др.