Т. Дончев: Нередностите при търговете са основна пречка за усвояването на пари

- Наскоро съсловни организации от строителния сектор поискаха да участват при оценката на кандидати по обществени поръчки за строителство. Как намирате подобна идея?

Това не е единственото им предложение. С всички професионални организации в строителството имаме изключително добър диалог и сътрудничество. Свършихме добра работа заедно с Камарата на строителите по отношение на последната промяна в Закона за обществените поръчки, с които се въведе проверката в регистъра на организацията, вместо да се предоставят документи, и всички са доволни от това.

Множество разговори имаме за повишаването на качеството на възлагане, особено в сферата на проектирането и архитектурните услуги. Очаквам съдействие от строителната камара по отношение на типовите документи, по които ще се осъществява възлагането в няколко категории строителство – сектор води, сектор транспорт и т. н. От бизнеса трябва да направят оценка дали този вариант на документация е добър, преди да го вкараме в употреба. За това не са необходими законодателни промени.

Имаме намерение в началото на 2013 г. да направим по-широк форум, с участието на всички заинтересовани и ангажирани – управляващите и контролни органи, общините, строителният бизнес, проектанти, архитекти и представители на Европейската комисия. На този форум още веднъж ще обсъдим всички проблеми и там, където има неизчистени неща, да намерим консенсус.

- Кога ще имате готовност да бъдат въведени типовите документи за възлагане на строителство?

Надявам се да бъде в началото на следващата година. Зависи доколко това, което разработват експертите, ще се възприеме от всички. Търсим консенсус и съгласие от тези, които ще прилагат документите, от тези, които ще кандидатстват, и от тези, които ще контролират. Типовите документи улесняват всички – намаляват броя на грешките на възложителя, дават яснота, прогнозируемост и повтаряемост на кандидатите за изпълнители, улесняват и контрола.

- На скорошно заседание на Министерски съвет се обявихте против одобрението на отделна оперативна програма за финансиране на наука. Кога можем да очакваме повече яснота как ще бъдат финансирани научните проекти след 2014 г.?

Първо да кажа, че предложението на Министерството на образованието не беше съгласувано с никого. Не може такова сериозно решение – за обособяването на отделна оперативна програма, да се гласува на заседание просто така. Управлението на една оперативна програма е „колективен спорт“ и тя трябва да има определена степен на синергия с останалите оперативни програми, както и с няколко ведомства.

Колкото до становището ми дали трябва да има отделна оперативна програма за наука, образование и иновации, безспорно е, че България в по-голяма степен и по по-добър начин трябва да инвестира в тези сфери. Колегите от Министерството на образованието имат пълната ми подкрепа да има отделен финансов инструмент. Въпросът обаче не е дали ще има отделен финансов инструмент, а какво ще съдържа той и какви мерки ще бъдат финансирани. Оперативната програма е финансов инструмент и ролята на управляващия орган е да пази плащанията, да няма нерегулярни плащания, да няма нередности, нивото на грешките да е ниско, да дава само качествено верифицирани разходи на сертифициращия орган. Имаме различна представа какво прави един управляващ орган.

Другият въпрос е дали в министерството може за такъв кратък период от време да се направи необходимата мобилизация и да се създаде такъв управляващ орган. Практиката показва, че един такъв управляващ орган има нужда от минимален период от 3 години, за да стане функциониращ, да работи и да разпределя пари без сериозни дефекти. Създаването на управляващ орган е като основаването на банка – с всички нормативни изисквания, права, процедури, оценка на системите и т. н. Голямото ми притеснение е да имаме оперативна програма, която ще започне да работи късно. Иначе коментар няма – България дължи на академичните институции по-лесен достъп до финансиране.