Пазарът на клинични проучвания у нас ще продължава да расте

Освен ползи директно за пациентите клиничните проучвания имат и положително влияние върху бюджета на държавата. Какви са инвестициите в клиничните тестове и как те пестят разходи на публичния здравен фонд?

По данни за 2015 г. около 500 млн. лева са разходите за клинични проучвания в България годишно. А що се отнася до това колко пари разходват фирмите в България за клинични изпитвания чрез различни плащания – на болници, лекари, доставчици, на ИАЛ, на служители, то този разход е около 150 млн. лв. Останалата сума до 500 млн. лева са парите, спестени на Националната здравноосигурителна каса за лекарства. Защото клиничните проучвания покриват всички лекарства за даденото заболяване, което се изследва, спестяват и разходите за лабораторни изследвания, които по принцип са разход за НЗОК, спестяват и доплащането от джоба на пациента.

Ползите за болниците се изразяват в допълнителни приходи, задържане на лекарите в България. За държавата приходите също са големи – директни приходи от данъци, такси, разкриване на нови работни места, спестени пари на Здравната каса за терапии.

Как бихте обобщили предизвикателствата пред фирмите в България, които се занимават с клинични проучвания?

Когато инвеститор избира държава за развитие на тази дейност, където да направи проекта си, първо се интересува колко бързо може да се разгледа проучването, колко пациенти могат да се съберат и за какъв срок, защото ако няма достатъчно лекари или пък са претрупани с работа, не може да се направи проучването. На трето място като фактор е бизнес климатът в държавата и чак тогава идва факторът цена, тоест колко ще струва да се направи инвестицията. В този смисъл, ако някоя държава може да проведе проучването по-бързо и с повече пациенти от България, това, че е по-скъпа, няма да е сериозна пречка.

Досега най-сериозният проблем за фирмите от сектора беше административната тежест – например по събиране на документите за старт на клинично проучване. Все още трудно се работи с държавните болници, които поради някакъв страх или неразбиране често забавят процедурата по сключването на договор за проучване.

Като положителна стъпка оценяваме предложението за отпадането на локалните етични комисии. Законодателството се синхронизира с новите европейски регламенти.

Виждате ли промяна на обществената нагласа по отношение на клиничните изпитвания?

На клиничните изпитвания у нас все още се гледа като на нещо опасно и полузаконно. Въпреки че има напредък, общественото мнение все още не е възприело проучванията като възможност, а по-скоро ги усеща като заплаха. Нека припомним, че това вероятно е най-регулираната индустрия – клиничните проучвания са дори по-строго регулирани от фармацевтичната индустрия като цяло. Всяко проучване се одобрява от Изпълнителната агенция по лекарствата, от етична комисия, подлежи на контрол, одити, проверки.