Пазарът на клинични проучвания у нас ще продължава да расте

На какъв етап е разработката на портал, който да улеснява пациентите и да информира за клинични проучвания у нас?

В момента Изпълнителната агенция по лекарствата разработва информационния сайт с електронна база данни, който цели тъкмо това - да улесни пациентите и да направи възможен достъпа им до изследователи и лечебни заведения, осъществяващи клинични проучвания. Този портал ще даде възможност пациентът сам да проследи според заболяването си и да види в кои лечебни заведения какви проучвания текат и директно да се свърже с лекари. Идеята за портала е на финален етап и при завършване на преговорите до няколко месеца може да стартира.

Колко нови клинични проучвания стартират в България всяка година, по колко души влизат в тях и в кои области се извършват най-много тестове?

По данни за България от 2015 г. всяка година в България стартират около 190 нови проучвания, средно около 1000 души на месец, или около 12 хиляди пациента годишно се включват в такава програма. В света най-много тестове се правят в сферата на онкологията. В България на първо място са тестовете на медикаменти за централната нервна система. Засега онкологията у нас остава на второ място като брой проучвания и една от причините е, че няма достатъчно на брой онколози, които да ги извършват.

Как очаквате да расте пазарът на клинични изпитвания у нас?

В последните години растежът на клиничните тестове в България е между 5 и 10 на сто. Очаквам този ръст да се запази, но динамиката зависи от това как се конкурираме с другите държави. Привличането на повече инвестиции и растежът на пазара е въпрос на тази конкуренция.

Клиничните проучвания имат огромни ползи за пациентите, за лечебните заведения и медицинските специалисти, за икономиката като цяло. Разбира се, има и рискове. Бихте ли ги коментирали?

Ползите са най-вече за пациента, защото се осигурява достъп до иновативни терапии, които все още не са налични за употреба по стандартния ред. Това е особено важно за тежки онкологични заболявания, редки болести и други, за които пациентът няма времето, за да чака лекарството да се появи в аптеката. Наред с това пациентите имат достъп до най-добрите лекари в България, защото именно те се занимават с клинични изпитвания, които са напълно безплатни. Освен това не е задължително пациентът да е здравноосигурен.

Разбира се, има и рискове – липса на ефект, странични реакции. Ролята на етичната комисия е да прецени баланса между рискове и ползи и ако рискът е по-голям, да не одобри проучването за България.