Индустриалното бъдеще на запустелите търговски обекти

Първата сделка за конверсия на big box проект беше осъществена преди повече от година от екип на Forton/Cushman&Wakefield. Става въпрос за бившия магазин на ТехноМаркет във Видин, който беше превърнат в шивашко предприятие. Фирмата работи вече повече от година, а капацитетът е за 600 работници, коментира Владимир Гюрджиев.

Друг обект, трансформиран успешно, е бившият хипермаркет Roda на бул. „Владимир Вазов“ в София, в който вече се помещават складове и шоурум и сервиз.

Последният пример е бившият магазин на Praktiker в Стара Загора. Веригата се премести на друга локация, а старият ѝ обект беше нает от Yazaki отново с посредничеството на Forton/Cushman&Wakefield. Предприятието скоро ще функционира паралелно с проекта за строителството на нов завод на компанията в Димитровград. Когато той бъде завършен, основните дейности ще бъдат пренасочени, но обектът в Стара Загора най-вероятно ще остане в портфейла на компанията, която ще продължи да го ползва за производствени цели по други проекти, обясни експертът.

Активизация на инвеститорите

Данните на Forton/Cushman&Wakefield показват, че делът на свободните площи в логистичния сегмент остава около 2%. Същевременно търсенето се засилва, а това привлича нови инвеститори в спекулативни проекти. Данните от последните години сочат, че само в София могат да се усвояват между 20 и 30 хил. кв.м новоизградени складови площи годишно, констатира Владимир Гюрджиев.

Основните клиенти са дружества за търговия на едро, логистични оператори, спедиторски и куриерски компании, които отчитат сериозен ръст в оборотите си и търсят опции за разширяване и оптимизация на складовите си нужди.

Най-активни в сектора на производствените площи са компаниите от автомобилната индустрия и свързаните с нея индустрии. Запитванията за производствени площи са основно насочени извън София, а освен Пловдив вече и други населени места привличат вниманието на инвеститорите. Интерес за производствените компании представляват Плевен, Ловеч, Враца, Видин, Русе, Стара Загора, Димитровград и др.

Според Владимир Гюрджиев Плевен ще е особено атрактивна дестинация през следващите години. Локациите, които бяха в основния фокус на производителите през последните години, вече дават признаци на проблем с намирането на работна ръка, затова Плевен например има всички предпоставки за развитие в индустриалния сектор – населението е около 100 хил. души, градът има своето индустриално минало, добра инфраструктура, съответните кадри, учебни заведения, бивши големи предприятия, върху които може да се изграждат нови и да се ползва съществуващата инфраструктура за индустриални паркове.

Добър шанс за Плевен дава и планираното продължаване на магистрала „Хемус“, което е сред приоритетните инфраструктурни проекти. Това ще подобри значително достъпа до други населени места и до международни транспортни коридори, коментира Гюрджиев.

Същото може да се каже и за Враца и Ловеч, както и за цялата Централна Северна България, която има достатъчно поетнциал да посрещне следващата вълна от индустриални клиенти, смята той.

Що се отнася до другите индустриални зони в страната, атрактивна за инвеститорите е тази в Шумен заради правилното проектиране и инвестициите в инфраструктура. Друга интересна индустриална локация е тази в Русе, където обаче основният проблем е, че директно се конкурира с Букурещ, допълни Владимир Гюрджиев. За много инвеститори Румъния е по-евтина от гледна точка на земята, а също и по-привлекателна като вътрешен пазар. Цената на работната ръка е сравнима, а имотният пазар предлага мащабни проекти с много високо качество.