Социална Европа има нужда от повече достъпни жилища

Местните власти играят централна роля в осъществяването на мерки за социално приобщаване и хуманно отношение, както и играят централна роля като доставчици на публични услуги и жилищни помощи.

След като световната финансова криза разкри съществуващата неефективност на пазара на жилища, включително и недостатъчното предлагане на социални и достъпни жилища в целия Европейски съюз (ЕС), сега властите се опитват да определят основни стандарти за това социално право, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Липсата на жилища на достъпни цени създава проблеми в големите градове в Европа, където повечето жители твърдят, че достойните жилища на достъпни цени са оскъден ресурс. 

Разходите за строителство също се увеличават - според Евростат ръстът достига 24% между 2005 г. и 2016 г. в момент, когато бюджетите на общините са под силен натиск.

В същото време публичните разходи за жилища, които вече са сравнително ниски в ЕС и в началото на финансовата криза (около 1% от БВП през 2009 г.), намаляват до 0,6% пред 2015 г.

Европа е изправена пред жилищна криза. Резултатите то проучване от миналата година показват, че икономическите разходи заради неадекватно жилищно настаняване в Европа – от директните разходи за здравни грижи до косвени разходи като загуба на производителност, достигат около 194 млрд. евро годишно.

В този контекст остава надеждата, че правото на жилище, въведено чрез европейския стълб на социалните права, ще спомогне за засилване на инвестициите в жилища на достъпни цени в цяла Европа.

Основната предпоставка на европейския стълб на социалните права е, че държавите членки трябва да инвестират повече в социални политики, за да подобрят живота на всички хора.

Според данни на Европейската комисия (ЕК) намирането на добро жилище на разумна цена е било трудно в два от всеки три европейски града през 2015 г.

И все пак съсредоточаването изключително върху предоставянето на жилища за най-уязвимите - например групите с най-ниски доходи, самотни родители, млади хора или възрастни хора, вместо да се предлагат жилища на достъпни цени за всички, може да доведе до маргинализация на цели групи от населението, например представителите на средната класа с малко по-ниски доходи.

Във Виена например местната администрация оказва подкрепа на хората от средната класа с по-ниски доходи, които допринасят за БВП, но въпреки това не могат да си позволят да излязат на частния пазар на наеми. Около 60% от всички домакинства във Виена живеят в субсидирани апартаменти.

Според изданието виенският модел може да бъде източник на вдъхновение за други градове, които желаят да се справят с жилищната бедност по начин, който не оставя домакинствата с по-ниски доходи в неравностойно положение.

Прилагането на Европейския стълб на социалните права не може да бъде ефективно без участието на местните власти, допълва изданието. Градските власти могат да работят на местно ниво, като комбинират различни способи, например европейските фондове със социални разпоредби и меки за насърчаване на приобщаването.