Развитите икономики рискуват свой "Evergrande момент"

Това неограничено поскъпване на цените в крайна сметка прераства в социален проблем, тъй като новите купувачи са изтласквани извън пазара - не на последно място, защото родителите им прахосват спестяванията си, инвестирайки в жилище, а не в икономически дейности, които иначе биха увеличили производителността и заплатите. Междувременно, поради несъответствието между относително приглушената производителност на имотите и нарастващите им цени, на които спестителите от средната класа разчитат, правителствата са изправени пред постоянен натиск да намерят нови механизми за поддържане на високите цени. Това често означава насърчаване на набъбващите нива на дълга.

В този момент човек може да попита дали предходните параграфи описват Китай или САЩ, Великобритания, Канада, Япония или Дания, или която и да е друга развита страна. Всички те започнаха да разчитат в една или друга форма на имотите, за да подхранват икономическия двигател, с всички монетарни и други стимули - и кредитни рискове - които това влече. Неприятната истина е, че въпреки многобройните местни различия, много съвременни икономики си приличат в това важно отношение.

Evergrande е екстремен случай, защото Пекин се опитва да скочи от тази въртележка. Режимът на комунистическата партия при Си Дзинпин се стреми поне от една година да обуздае пазара на имоти в Китай като част от програма за прекъсване на порочния кръг на повишаване цените на имотите, спад на производителността, изоставащ икономически растеж и социалната нестабилност.

Повечето елементи от предложените от Си решения на тези проблеми са зле скроени. Неговият подновен фокус върху големите държавни предприятия като средство за икономически растеж няма да повиши производителността, като служи повече на политическа, отколкото на икономическа цел.

Нито пък е очевидно, че хаотичната имплозия на една от най-големите компании в страната е добър начин да се спука имотният балон. Особено след като китайските домакинства е вероятно да платят по един или друг начин, или директно чрез данъчно облагане, финансиращо правителствено спасяване, или косвено чрез изкуствено ниска възвръщаемост на спестяванията им, за да се субсидират държавните финансови институции, на които е възложена задачата да поемат дълга на Evergrande.

Но Китай се сблъсква с проблем - как да се отбие от имотния сектор за постоянно - който рано или късно може да застигне много други икономики. Пазарните икономики ще имат някои предимства, включително добре развити финансови пазари, които предлагат на домакинствата алтернативни начини за спестяване. Но не си представяйте, че това ще бъде безболезнен процес, ако и когато се случи.

Тази седмица се появиха спекулации дали имплозията на Evergrande може да предизвика „Lehman момент“ за Китай, т.е. имплозия на финансовия пазар. Вместо това би било по-добре да внимаваме за „Evergrande момент“ в Америка - ситуация, при която имотният бум, продължил поколения, вече не изглежда толкова устойчив.