Защо гениите на Wall Street не могат да решат ипотечната криза?

Твърде трудна ли е промяната?

Може би не е толкова странно, че финансовите иновации се провалиха в момента,  в който стана въпрос за жилищното финансиране. Ако попитате Wall Street как правителството да излезе от ипотечния пазар, финансистите вдигат ръце и твърдят, че това е невъзможно.

Банкери, трейдъри и инвеститори дружно настояват, че пазарът не може да функционира без държавни гаранции. Без правителството авансовите плащания по ипотеките биха се покачили до 30% от стойността на жилищата, изчисляват някои анализатори в подкрепа на твърдението. Други смятат, че ще изчезнат така предпочитаните 30-годишни ипотеки с фиксирана лихва.

Защо Wall Street не може да въведе иновация за този проблем? Защото инвеститорите нямат желание да правят нововъведения, за да излязат от ситуацията и като цяло – не се нуждаят от такива. В момента правителството стои зад около 90% от гарантираните с ипотеки книжа, което е добре дошло за пазарните играчи. Те няма нужда да посрещат каквито и да било рискове.

Очевидно е обаче, че системата не работи. Тази седмица ипотечната компания Fannie Mae обяви, че ще се нуждае от още близо 8 млрд. долара помощ, която ще „отпуснат“ американските данъкоплатци. „Събратът“ й Freddie Mac пък получи над 150 млрд. долара, след като ипотечният балон се спука.

Докато американското правителство услужливо стои зад целия ипотечен пазар, ще го има и хазартният глад за рискови кредити. Единственият начин за сигурен контрол на риска е някой директно да изгуби пари от лошите кредити. Когато се надуваше балона, инвеститорите бяха „приспани“, че поемат нисък риск заради първокласните рейтинги на ценните книжа, гарантирани с ипотеки. Само правителството обаче има достатъчно дълбоки джобове, за да ги предпази реално.

Финансовите иновации – какви решения могат да предложат?

Със сигурност обаче финансовите иновации могат да предложат ново решение, ако правителството откаже да поеме този риск. Пазарът няма просто да свие рамене и да спре да предлага ипотеки. Винаги ще го има желанието за собственост и единствено кредитите могат да подсигурят на хората собствени жилища. И винаги ще има пазарни играчи, които искат да спечелят малко повече дори и от по-рискова инвестиция, вместо да се обърнат към правителствените книжа.

Има няколко начина, по които да се реформира финансирането на жилищния сектор. Повечето от тях ще адресират проблемите, които изплуваха наскоро, около пукането на балона.

Ипотечният пазар е сложен. Отмина времето, когато банките искаха да кредитират хората, които търсят заеми. Финансовите институции вече не съобразяват ресурса си за ипотечно кредитиране с размера на привлечените депозити. Повечето от средствата за ипотеките се осигуряват чрез вторичните пазари. Понякога банките продават ипотеките само на един инвеститор или пък на няколко, на друга банка, на правителството.

Вторичният пазар обаче вече е почти изцяло контролиран от правителството. Откакто пазарът буквално замръзна през 2007 г., частните инвеститори така и не проявяват интерес към ценни книжа, обезпечени с ипотеки, без гаранции от властта. Това обаче може да се промени, ако управляващите в САЩ предприемат някои реформи.

Първо – да започне подаването на по-качествена информация на инвеститорите, така че те правилно да оценяват риска. Може да бъде създаден нов механизъм, чрез който пазарните играчи да имат бърз и лесен достъп до нужната им информация. Второ – ценните книжа, обезпечени с ипотеки, могат да бъдат по-стандартизирани. Трето – добре би било САЩ да улесни емитирането на т. нар. „покрити облигации“.