Защо гениите на Wall Street не могат да решат ипотечната криза?

Идеи за нови ипотечни инструменти

Първата идея е за създаването на ипотека, лихвеният процент по която да намалява с времето. Първо, при такава ипотека по-високата лихва в началото ще компенсира кредитора за по-високия риск във времето, в което кредитополучателят разполага с по-малък собствен капитал. С течение на времето кредитополучателят ще плаща и по-ниски вноски, като така ще има по-малко стимули да рефинансира ипотеката. Заедно с това обаче намалява риска и за кредитора.

Друго предложение е кредитополучателят да не прави първоначална вноска или да плати толкова, колкото прецени или има възможност. Кредиторът пък може да финансира кредитополучателя с допълнителни да речем 20% над нормалния размер на ипотеката. Това допълнително финансиране дава допълнителна финансова сигурност на кредитополучателя, ако той има нужда от такава. Така кредиторите ще поемат по-нисък риск, защото загубите от неизпълнението на заема ще са още по-големи.

Третото предложение е за ипотеки с плаваща лихва. Ако тези заеми бъдат добре структурирани, те ще станат достатъчно привлекателни и за кредитополучателите, още повече, че се представят по-добре в условията на спукан балон. Идеята да се отпускат толкова средства, колкото кредитополучателят може да си позволи да изплаща без значение от растежа на лихвата.

Ясно е, че финансовите иновации в жилищния сектор са възможни за реализация. Така и инвеститорите ще започнат отново да поемат риска от ипотечното финансиране. Докато обаче правителството поема този риск вместо тях, статуквото няма да се промени. Затова именно управляващите са тези, които трябва да подтикнат и дори принудят финансовата индустрия да пристъпи към въвеждането на нови финансови иновации.