Приватизацията в Гърция тръгна с пълна пара

Въпреки предупрежденията, че приватизацията в Гърция може да бъде тежка заради високите цени и липсата на прозрачност при собствеността на някои от активите, изглежда че за най-апетитните от тях кандидати не липсват.

Сред най-атрактивните активи за продажба са „малкият Монако“ край Атина, олимпийският медиен комплекс, държавният газов доставчик DEPA, както и дейностите по сметосъбирането в няколко региона на страната.

Приватизацията беше едно от условията на международните кредитори на Гърция за отпускането на втората спасителна компания.

Три компании са одобрени да наддават за медийния комплекс в Атина, който беше изграден за олимпийските игри през 2004 г., съобщи гръцката приватизационна агенция.

Lamda Development SA и Ellaktor SA са гръцки публични строителни компании, а Talima Ventures е частна гръцко-венецуелска група за инвестиции в бизнес имоти.

Първокласната бизнес сграда в момента е търговски център. Тя е една от най-големите в гръцката столица, като отдаваемата площ за търговски обекти и офиси е 73 хил. кв. м. Сградата разполага и с подземен паркинг с площ от над 59 хил. кв. м.

Според условията на офертата на правителството победителят в търга ще има право на изключително ползване, управление и експлоатация на олимпийския медиен комплекс в продължение на 90 години.

Очаква се най-ожесточена да е битката за държавния газов доставчик DEPA. Властите съобщиха, че за дружеството наддават 14 компании, сред които италианските ENI и Edison, руските Gazprom и OJSC Negusneft, испанската Enagas, азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR, японската Mitsui и други.

Русия, освен към газовата компания, проявява интерес и към целия железопътен сектор в Гърция и оператора Trainose. Най-голямата румънска жп компания Grup Feroviar Roman иска само карго операциите, а френската SNCF се интересува от пътническите и товарни превози.

От приватизацията на Trainose и гръцката железопътна организация OSE, която е собственик на жп инфраструктурата в страната, се очакват поне 200 млн. евро. Двете дружества бяха една компания, но властите я разделиха през 2008 г. в разгара на кризата и поеха дълговете им в размер на 10,7 млрд. евро. От тях около 700 млн. евро бяха задълженията на  Trainose.