Все още няма доказани пасивни къщи в България

Пасивните къщи са ново поколение сгради, които поддържат постоянен комфортен вътрешен климат без активни отоплителни или охладителни системи. У нас обаче все още няма доказани представители на пасивните къщи.

Това скоро ще се промени, сигурен е арх. Георги Николов, председател на Информационна Група Пасивни Сгради България. „Налице са първите опити на ентусиасти, има и професионални реални проекти на прага на реализацията”, казва той.

Пасивните къщи са стандарт за енергоефективност в сградите, който е приложим в България. Това е сграда без радиатори, която се топли сама от слънцето и от други възобновяеми енергийни източници, затова е пасивна. При такъв вид сгради енергийните сметки клонят към нула и екосъобразността е висока, тъй като се пестят огромни количества въглеродни емисии.

Стандартът пасивна сграда е еднакъв навсякъде, независими от географското разположение и климатичните особености. Горният праг на енергийната консумация за отопление е 15 kWh/m2 годишно. Това важи както в Норвегия, така и в Кипър, в Сандански или на връх Мусала, пояснява Николов. На едни места трябва повече изолация и по-добри прозорци, на други по-малко. На едни се набляга повече на проблема с отоплението, на други - с охлаждането.

„Нашият климат е с ясно изразени четири сезона и имаме нужда от сериозно отопление през зимата, имаме нужда и от охлаждане през лятото. От друга страна в България имаме повече слънчеви дни, отколкото във Франкфурт. Това означава, че ни е по-лесно да строим пасивни сгради”, обяснява архитектът.

За разлика от новите технологични пробиви тук концепцията е изцяло „лоу тек” и се основава на елементарни принципи, посочва Николов. Тя се състои в солидно изолиране на външната обвивка на сградата и уплътняване на всички фуги и процепи. След това за набавяне на чист и наситен с кислород въздух се прилага система за контролирана принудителна вентилация с възстановяване на топлината чрез топлообменник въздух/въздух. По този начин се запазва топлината през зимата вътре в сградата. През големи южни витрини с тройни специални стъклопакети сградата се отоплява безплатно през зимата.

В повечето случаи за изграждането на пасивна къща се изисква инвестиция с 10% по-висока от себестойността на обикновена сграда. С разумно проектиране и специален енергиен модел оскъпяването на строителството може да бъде минимално спрямо една обикновена сграда.

„Ще видите как истински доказани пасивни сгради се продават срещу 800-1000 евро на кв. м”, смята Николов.

В пасивна къща може да се превърне и съществуващ имот. По пасивния стандарт са реконструирани вече стотици къщи в Германия и Австрия. По този начин се постига минимум десетократно намаляване на необходимата енергия за отопление, което на професионален жаргон се нарича саниране с „фактор 10”.

Най-много пасивни къщи има в Германия, Австрия и Швейцария, но този вид строителство се разпространява с много бързи темпове в цяла Европа, а и по света. В Чехия, където обаче енергийната ефективност е държавна политика, вече има построени стотици пасивни сгради, посочва архитектът.

Очакванията са за бум на енергоефективното и устойчиво строителство в България. Възможна е появята на много „зелени ментета”, но те ще бъдат отсяти от интелигентния потребител, сигурен е Николов.