Да инвестираш в аквакултури

Принципът „колкото повече, толкова повече” не винаги е правилен подход в производството на аквакултури. Прекалено високите гъстоти на посадката обикновено водят до по-лоши резултати и създават множество проблеми. Напротив, риби, произведени чрез нормални и хуманни практики, показват по-добър растеж, по-ефикасно оползотворяване на храната и повишена устойчивост на болести. Доброто стопанисване с насърчаване на стабилни производствени екосистеми ще намали риска от поява на огнища на болести и ще доведе до икономическо дълголетие.

Бъдещият успех разчита също така и на инвестирането в обучен качествен персонал. Осигуряване на подходящо обучение, добрата среда на работното място и на нормален работен режим са основите на всяко проспериращо предприятие.

Отпадъците са отпадъци, само ако ги пропилявате

В продължение на много години се смяташе, че най-добрият начин за производство на риба е садковото производство. Приемаше се, че океанът и язовирите са големи и техните течения ще отмият изцяло отпада от жизнената дейност на рибите. Опитът обаче показа друго. Тези интензивни производства могат да бъдат значителни замърсители и причина за конфликти между индустрията и екологичните организации.

Управлението на отпадъците изисква цялостно планиране и познаване на материята. Налице са редица иновации и практики в тази посока. Отпадът от рибите се състои от отделени продукти от жизнената дейност на организмите и остатъци от храна. Този отпад е много богат на нитрати и фосфати. При правилното му утилизиране се получава много ценен биологичен тор, който се реализира добре на пазара.

От същия този отпад е възможно да се произведе метан и енергията да се върне обратно за нуждите на производството. Той освен това може да подхранва производство на други видове култури, като миди, растения, водорасли и зеленчуци. Тези възможности могат да редуцират разходите на фермите чрез намаляване на сметките за енергия, намаляване на замърсяването и да предоставят допълнителни финансови приходи от биотор и други биопродукти.

Храната на бъдещето

За аквакултурите храната е най-скъпият разход от всички производствени разходи. Това доведе до много интензивни промени в производството на фуражи. Устойчивото управление на фуражните заводи е пред сериозно предизвикателство. Намирането на подходящи и евтини суровини и материали, от една страна, както и производството на висококачествени фуражи, от друга, се превърна в много трудна задача.

Прехранването и отпадъците от произвежданите организми са основният източник на замърсяване на повечето големи ферми. Това води до значително влошаване на качествата на водата. В отговор на тези проблеми бяха разработени множество технологии за прецизно дозиране на подаваната храна и храни, намаляващи отпадните продукти. Тези нови технологии драстично подобриха влиянието на аквакултурите върху околната среда от повече от 20% през 80-те до по-малко от 3% днес. Това е само един пример за добри практики и иновации и добро управление.

Друг пример за устойчиво развитие на фуражната промишленост е навлизането все повече на белтъчни продукти от растителен произход, които да намалят използването на рибно брашно.

Рибното брашно е основна съставка на съвременните фуражи за аквакултури. То обаче се произвежда от риба от отворени води и предизвиква особено големи вреди на популациите. От Световният фонд за дивата природа (WWF) твърдят, че една трета от световния улов на риба е бил използван за производство на рибно брашно и рибно масло, повечето от които са отишли за сектор аквакултури. Тази практика е основната причина за нападките и неустойчивостта на съвременните аквакултури.

Много от големите производители се стремят да използват белтъчини с растителен произход и други алтернативи на рибното брашно. Добрата новина е, че пазарните тенденции показват намаляване на зависимостта от рибно брашно и рибно масло със средни годишни темпове от 1,7 до 2,6%. Този спад се дължи на увеличеното производство на протеини от растителен произход от основни селскостопански култури като соя и царевица и нови алтернативни източници като алги (микро водорасли). Изследователи от цял свят проучват възможностите за използване на бактерии, дрожди, водорасли, насекоми и животински продукти като устойчиви източници на белтъчини.

Гордей се със своята ферма за аквакултури

Аквакултурите са най-бързо развиващият се сектор на селското стопанство. Те се променят непрекъснато. Непрестанно навлизат нови технологии, нови техники на производство, генетични селекции, алтернативни източници на съставките за фуражи и иновативни подходи за управление на водите и отпада.

Колкото повече индустрията става глобална и се разширява, толкова повече сме свидетели как невъзможното става възможно. Прави се все повече с все по-малко. Това е индустрия, обещаваща да храни човечеството с качествен белтък и да бъде пример за устойчиво развитие в условията на ограничени ресурси. Нека работим заедно, за да направим утрешните аквакултури една устойчива индустрия за производство на полезна храна, с която ще се гордеем и която ще бъде интересна и перспективна за инвеститорите, призовава анализаторът.