Правилото на Тейлър: Пътеводител за добра парична политика

В икономиката може да се каже, че правилото на Тейлър играе ролята на пътеводител за централните банки при провеждането на паричната им политика, от която зависи ценовата стабилност в една страна и устойчивият растеж на икономиката й в дългосрочен план.

Правилото на Тейлър се е наложило и като един от инструментите за предсказване на паричната политика на Федералния резерв, защото е известно, че централната банка на САЩ си служи с него, за да определи размера на лихвените си проценти.

Разбира се, Федералният резерв не следва изрично това правило, но анализи показват, че то се припокрива добре с паричната му политика. Освен това редица икономисти от и извън Федералния резерв често посочват формулата на Тейлър като причина инфлацията в най-голямата икономика на света да остане стабилна през последните десет години.

Икономистът Джон Тейлър формулира едно просто правило през 1993 г., към което според него централните банки трябва да се придържат при провеждане на паричната си политика. Променливите, от които зависят лихвените проценти съгласно него, са две – инфлация и отклонение на реалния от потенциалния брутен вътрешен продукт (БВП).

Това простичко правило се е доказало като полезно ръководство за централните банки при водене на паричната им политика. Според Тейлър то гарантира ниска и стабилна инфлацията и премахва драстичните колебания в бизнес цикъла, каквито е имало през 70-те години. Икономистът твърди още, че паричната политика на Фед след 1987 г. може да се опише добре именно с това правило.

Формулата на Тейлър включва три променливи: разликата между действителната инфлация и заложения от централната банка инфлационен таргет, разликата между реалния и потенциалния темп на растеж на БВП и подходящия краткосрочен лихвен процент.

Така може да се сметне подходящата ставка за основния лихвен процент, която ще помогне на икономиката да се стабилизира в краткосрочен план и да поддържа дългосрочния си растеж. Опростената формула, която описва правилото на Тейлър, изглежда по следния начин:

Основен лихвен процент = 1,5 X Инфлация + 0,5 X (Разлика между реален и потенциален БВП) + 1%

В своята книга „Global Financial Warriors“ („Световни финансови войни“) Джон Тейлър твърди, че формулата показва, че лихвените проценти в САЩ през 2004 г. са били прекалено ниски твърде дълго, което е довело до надуването на балон в жилищния сектор през следващите години, който в последствие предизвика ипотечната криза от 2007 г.

Подобен извод може да се направи и за периода от 1975 до 1977 г., когато икономиката на САЩ също е в криза.

Натиснете върху изображението, за да го видите в пълен размер

Рязкото свиване на щатската икономика през 2008 г. и наличието на дефлация в страната показва, че оптималният размер на основната лихва е -5%. Но тъй като нулата е долна граница за основния лихвен процент за централните банки, се наложи Федералният резерв да въведе допълнителни програми за увеличаване на ликвидността, в това число и чрез покупката на ценни книжа на откритите пазари.

Самият Джон Тейлър смята, че, ако основната лихва се разминава значително с това правило прекалено дълго, се стига до финансова криза.

Правилото на Тейлър съвпада с водената от Федералния резерв парична политика в годините на силен и устойчив икономически растеж. Джон Тейлър обаче уточнява, че формулата не е предписание, което трябва да се следва на всяка цена и механично, защото не може да предвиди уникалните обстоятелства в икономическата среда.

Ето защо то е по-скоро добър пътеводител за централните банки, който им помага да балансират между ниската инфлация и устойчивия икономически растеж.