Урок по предотвратяване на финансови кризи от Швеция

Шведската централна банка може да постави началото на нова тенденция със своята парична политика, давайки пример за водещите централни банки по света, пише Bloomberg.

С предприетите през тази година мерки институцията показа, че паричната й политика не се свежда в толкова голяма степен само до традиционните цели за поддържане на инфлацията на определено ниво.

Ръководството на монетарната институция взе под внимание и растежа на цените на активите и на икономиката, в опит да предотврати следващия инвестиционен балон.

За тази цел Шведската централна банка вдигна на четири пъти основния лихвен процент в страната от юли насам, въпреки че инфлацията остава под целевото ниво от 2% от декември 2008 г.

Прогнозите на Шведската централна банка сочат, че темповете на поскъпване на живота ще останат под 2% на годишна база до 2013 г.

Цените на жилищата в страната обаче се повишават през последните 19 месеца до ноември, надминавайки нивата си отпреди началото на финансовата криза през 2008 г. През ноември темпото на ръст на жилищните цени се ускори до 5% на годишна база.

Основният лихвен процент в Швеция се повиши до 1,25 на сто в средата на декември, главно за ограничаване на растежа на кредитирането, който достигна 9%.

Централната банка прогнозира икономически ръст от 5,5% през тази година, което ще е най-бързото възстановяване в Европейския съюз. Лихвеният процент в страната се очаква да се повиши до 3,3% през 2013 г.

Докато Швеция повдига лихвените си проценти, САЩ, еврозоната, Япония и Великобритания запазват лихвените нива на рекордно ниски стойности.

Досега централните банки по света единодушно са се въздържали от намеса при повишение на цените на активите, но това води до нови финансови кризи, коментира за Bloomberg Тина Мортенсен, икономист в Citigroup. Според нея сегашната криза трябва да накара централните банкери да преосмислят политиката си и Швеция е първата страна, която взема по-сериозни мерки.

Финансовата криза, която започна преди повече от две години, се е изострила от мерките на централните банки, които са оставили прекалено ниски лихвените си проценти за прекалено дълго, посочва Джони Алерхолм, който е председател на Nordic Investment Bank.

Според него традиционните показатели за инфлацията не са успели да уловят растежа на цените на активите, което кара централните банки да повтарят грешките си от миналото.

Някои от членовете на ръководствата на централните банки в Европа и САЩ също започнаха да предупреждават за рисковете от ниските лихвени нива. Членът на управителния съвет на Английската централна банка Андрю Сентънс гласува за седми пореден месец през декември за повишаване на лихвата в страната от рекордно ниските 0,5%.

Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Юрген Старк посочи на свой ред, че паричната политика трябва да реагира на заплахата от финансови дисбаланси, като призова за нови модели за прогнозиране на икономиката. През последните две години той предупреждава, че програмите за кредитиране на ЕЦБ са "семена за нови дисбаланси".

Все пак, президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише заяви през декември, че ЕЦБ ще продължава да предоставя спешно финансиране на банките в еврозоната и през първото тримесечие на 2011 г.

Основният лихвен процент на ЕЦБ се намира на рекордно ниското ниво от 1% от май 2009 г.

Предупреждения отправи и президента на регионалния клон на Федералния резерв в Канзас Томас Хьониг, според който свръхлибералната парична политика може да дестабилизира икономиката. Основният лихвен процент в САЩ е в рекордно ниския интервал от 0 до 0,25% от декември 2008 г.

През ноември Федералният резерв обяви, че ще изкупи щатски държавни облигации за 600 млрд. долара до средата на 2011 г., за да държи ниски лихвените равнища в страната.

"Ако централните банки реагират на спукването на балона с агресивно разхлабване на паричната политика, има опасност това да доведе до ново надуване на цените на активите”, предупреждава Бен Мей, който е икономист в Capital Economics.