Печалбата на банките в България забавя ръста си в края на септември

Печалбата на банковата система в България към края на третото тримесечие расте с 14 млн. лв. до 2,7 млрд. лв. Това е с 0,5% повече от реализираната за периода от януари до септември миналата година, показва статистиката за сектора на Българската народна банка (БНБ).

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към 30 септември са 450 млн. лв., със 186 млн. лв. (70,5%) по-високи от тези зa деветте месеца на 2023 г. В централната банка отчитат, че нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 576 млн. лв. (16,2%) до 4,1 млрд. лв., а нетният доход от такси и комисиони – с 81 млн. лв. (7,3%) до 1,2 млрд. лв.

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 22,1 млрд. лв. и спрямо второто тримесечие се увеличава с 991 млн. лв. (4,7%). Нарастването му се дължи главно на повишената печалба през периода, както и на растежа на натрупания друг всеобхватен доход.

През третото тримесечие активите на банковата система нарастват с 4 млрд. лв. (2,2%) и в края на септември възлизат на 182,4 млрд. лв. По данни на БНБ спрямо края на юни размерът на най-ликвидната балансова позиция – пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, се увеличава (с 1,3 млрд. лв., 4,4%), и делът ѝ в структурата на балансовите активи се повишава от 16,5% до 16,8%. През периода нарастват кредитите и авансите (с 2,1 млрд. лв., 1,9%), както и дълговите ценни книжа (с 404 млн. лв., 1,3%), а дяловете им в активите в края на септември са съответно 62% и 17,4%.

Отношението на ликвидно покритие в края на септември е 244,1% (246,7% в края на юни). Ликвидният буфер нараства до 52,9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – до 21,7 млрд. лв. (от съответно 51,2 млрд. лв. и 20,8 млрд. лв. към 30 юни).

Брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 2,1 млрд. лв. (1,8%) до 116,3 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции намаляват спрямо края на юни с 416 млн. лв. (4,1%) до 9,6 млрд. лв.

В централната банка изчисляват, че при брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване на тримесечна база с 2,4 млрд. лв. (2,3%) до 106,6 млрд. лв. Основен принос за това има увеличението на кредитите за домакинства – с 2,3 млрд. лв. (5,3%). Нарастват заемите за фирмите (с 299 млн. лв., 0,6%) и за сектор „Държавно управление“ (с 37 млн. лв., 4%), а намаляват тези за други финансови предприятия (с 231 млн. лв., 2,6%).

Брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември възлизат на 4,12 млрд. лв. (4,15 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси се понижава до 3,55% (от 3,64% в края на юни). Нетната им стойност (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 2,16 млрд. лв. (2,14 млрд. лв. в края на юни), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,91% (1,93% в края на юни).

През третото тримесечие на тази година депозитите в банковата система се увеличават с 2,8 млрд. лв. (1,8%) и в края на септември достигат 155 млрд. лв. Нарастването е формирано главно от повишението на депозитите на домакинства (с 1,4 млрд. лв., 1,7%) и на бизнеса (с 1 млрд. лв., 2,2%). Увеличават се също депозитите на кредитни институции (с 550 млн. лв., 5%) и на други финансови предприятия (със 186 млн. лв., 5,2%), докато тези на сектор „Държавно управление“ намаляват (с 443 млн. лв., 10,5%).