Търговският дефицит на Япония се разшири неочаквано през юли

Търговският дефицит на Япония неочаквано нарасна през юли, тъй като вносът се разшири повече от очакванията, предава WBP Online. Новината подчерта за пореден път отрицателното въздействие на стратегиите на правителството за растеж, които доведоха до спад на покупателната сила на йената и увеличиха цената на вноса.

Японският външнотърговски дефицит се е разширил до 964 млрд. йени (7 млрд. евро) през миналия месец от 823 млрд. йени през юни според данните на Министерството на финансите.

Същевременно сезонно коригираният дефицит намаля до 1,02 трлн. йени (7,4 млрд. евро) през юли от 1,08 трлн. йени в месеца преди това. Равнището надхвърли значително прогнозите на експертите за ниво от 761 млрд. йени.

Ръстът на износа се ускори до 3,9% на годишна база през юли, след като месец по-рано бе постигнато разширение от 1,9%. Пазарните прогнози бяха за ниво от 3,8 на сто.

Вносът от своя страна нарасна с 2,3% през юли спрямо предходната година след спада от 1,5% през юни.

Агресивната парична политика на Япония, приета през април 2013 г., продължава да отслабва стойността на йената. Тенденцията спомага за покачване на печалбите на износителите, но също така и оскъпява вноса в Страната на изгряващото слънце.

Към момента йената се търгува с около 10% по-ниско спрямо зелените пари в сравнение с април 2013 г. Равнището обаче остава относително статично от началото на тази година. На този фон ползите за износителите стават все по-малко, което повдига множество въпроси относно използваните стратегии за стимулиране на растежа.

Търговският баланс на Япония е силно повлиян от слабата йена, особено след като Токио разчита основно на вносна енергия след тежкото земетресение през 2011 г. Наскоро обаче правителството обяви, че възнамерява да рестартира някои от атомните реактори в страната, които бяха спрени след аварията във Фукушима.

Според предварителните данни, публикувани миналата седмица, японската икономика се е свила с 1,7% през тримесечието до края на юни. Годишният спад на брутния вътрешен продукт пък достигна 6,8% – най-рязкото отстъпление през последните пет години.