Безрасъдният преждевременен отказ от количественото облекчаване

Централните банкери освен това са все по-уверени, че надутите баланси няма да навредят на конвенционалната парична политика. Фед започна да плаща лихви от прекомерните резерви, които банките държат при него. Като повиши лихвения процент, американската централна банка може да привлече допълнителни резерви и така да ограничи отпускането на кредити от банките.

Безпокойството, че QE предизвиква опасна финансова нестабилност остава по-трайно. Джеръми Стайн, който бе в управителния съвет на Фед от 2012 до 2014 г., е на мнение, че трайно ниските лихвени проценти са една от причините инвеститорите да заложат на ужасяващо рискови активи в преследване на по-голяма доходност. Ако QE стимулира построяването на финансова къща от карти, гласи този довод, евентуалното й рухване може да навреди повече, отколкото самата програма е помогнала.

Предизвикване или поемане на риск?

Ще е трудно да бъде направена оценка на тези опасения преди те да преминат проверката на времето. Има обаче основателни причини да се мисли, че те са преувеличени. Повечето централни банкери твърдят, че разполагат с регулаторните инструменти, необходими за сдържане на поемането на прекомерни рискове (въпреки че тяхното представяне в тази област в последно време е направо позорно).

Неотдавнашно изследване на Гейбриъл Ходоров-Райх от Харвардския университет установи, че купуването на активи помогна за рекапитализирането на боледуващи банки, а по-високите цени на активите са намалили стимулите за правене на рисковани залози.

Във всеки случай важно е да бъдат претеглени рисковете от QE спрямо рисковете от други мерки. Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) прибегне до печатането на пари, това може да доведе до прекомерно поемане на рискове, но ако пък тази политика намали изгледите за катастрофално разпадане на еврозоната, тя ще си е струвала.

Критиците на QE твърдят още, че то увеличавало неравенството. Купуването на активи, естествено, покачва техните цени. И при условие че богатият свят притежава по-голямата част от финансовите активи, лесните пари предизвикват тенденция към увеличаване на неравенството чрез "портфейлния" канал.

Но доколкото повишава икономическия растеж, QE намалява неравенството, като свива безработицата: по-бедните работници страдат при по-високите равнища на безработица и по-значителното съкращаване на доходите в по-слабите икономики. По-високата инфлация освен това прави дълговете по-лесни за връщане, тъй като те могат да бъдат изплатени с пари, които струват по-малко. И при условие че е налице тенденция хората, които взимат заеми, да са по-бедни от кредиторите, QE намалява неравенството и по този начин.

Ако печатането на пари работи и потенциалните отрицателни последици от него са преувеличени, трябваше ли тогава Фед да не го прекратява? Онези, които аплодират края на програмата, отбелязват, че икономическият растеж така или иначе е висок и стабилен през по-голямата част от тази година и че безработицата, на ниво от 5,9%, е близо до средното си равнище в дългосрочен план.

Историята обаче сочи, че отказът от QE никога не е бил проста работа. Лихвените проценти остават близо до нулата и всяко лошо ново развитие ще принуди Фед да възобнови програмата или да гледа безучастно, докато състоянието на икономиката се влошава.

А ниските и намаляващи очаквания за инфлацията навеждат на мисълта, че пазарите се съмняват в способността на централната банка на САЩ да остави стагнацията в японски стил зад гърба си. Преждевременният отказ от QE3 е добър начин да се заложи, че със сигурност ще има QE4.

(БТА)