Марио Драги: Икономическият растеж на еврозоната ще е по-слаб от очакваното

Отслабването на икономическите данни сочи значително забавяне в темповете на икономическа експанзия, което ще продължи през настоящата година. Това заяви управителят на Европейската централна банка Марио Драги след днешното заседание на регулатора, на което беше взето решение за отлагане във времето на повишаването на лихвите и отпускането на нов кръг стимули за банките.

“Новият кръг финансиране за банките има за цел да разшири съществуващите стимули, тъй като рисковете около перспективите за растеж в еврозоната все още са в посока надолу", обясни Драги, цитиран от Bloomberg.

Според управителя на ЕЦБ обаче вероятността от рецесия в еврозоната е „много ниска“.

"Входящите данни продължават да бъдат слаби, по-специално в производствения сектор, което отразява забавянето на външното търсене, което се усложнява от някои специфични за дадена държава и сектор фактори", поясни Драги. От неговите думи стана ясно още, че въздействието на тези фактори се оказва по-дълготрайно, което предполага, че перспективата за краткосрочен растеж ще бъде по-слаба от очакваното.

Според актуализираните икономически прогнози на ЕЦБ годишният растеж на реалния БВП през 2019 г. ще бъде 1,1%, през 2020 г. - 1,6%, а през 2021 г. - 1,5%. За сравнение, това е значително снижаване на очакванията спрямо декемврийските оценки. Тогава от ЕЦБ посочиха, че чакат ръст на БВП през 2019 г. и 2020 г. от по 1,7%.

Отслабени са и очакванията за инфлацията до 1,2% през 2019 г., 1,5% - през 2020 г. и 1,6% - през 2021 г. За сравнение, през декември се залагаше на онфлация от 1,8%.

Драги заяви, че пакетът от мерки, единодушно приети в четвъртък, ще направи политиката на ЕЦБ по-благоприятна и ще увеличи икономическата устойчивост на региона.

"Продължаващата несигурност, свързана с геополитически фактори, заплахата от протекционизъм и уязвимостта на развиващите се пазари изглежда остава следи върху икономическите настроения", коментира Мари Драги. 

Той добави и, че по-слабият икономически импулс забавя достигането на целевата инфлация. В същото време  подкрепящите финансови условия, благоприятната динамика на пазара на труда и растящите заплати продължават да подкрепят растежа на еврозоната и постепенно да увеличават инфлационния натиск.

"Във всеки случай УС е готов да адаптира всички свои инструменти, ако се налага, за да гарантира, че инфлацията ще продължи да се движи към целта си", увери управителят на ЕЦБ. Драги е убеден, че изпълнението на структурните реформи в страните от еврозоната трябва да бъде значително ускорено, за да се повиши устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се повиши производителността и потенциала за растеж в еврозоната.

"В същото време страните, в които държавният дълг е висок, трябва да продължат да възстановяват фискалните буфери", акцентира Драги.

По време на заседанието на ЕЦБ някои от членовете на УС дори са настояли да се прокарат насоки за задържане на лихвените проценти на сегашните нива до март 2020 г., докато други са повдигнали въпроса за неблагоприятното въздействие на отрицателните лихви върху печалбите на банките.