Петър Петров: ЕЦБ гради буфер в новата си инфлационна политика

Според него, идеята на ЕЦБ е да въведе система на тристепенна проверка.

„Политиката на ЕЦБ е насочена към това инфлацията да е 2% в среден интервал за хоризонт от три години. Европейската централна банка трябва да бъде сигурна, че инфлацията ще продължи да бъде около 2% следващите 15-16 месеца. Освен това, ЕЦБ има прогнозен хоризонт, при който инфлацията трябва да бъде удържана в симетричните граници, които си е задала като цел, като той надхвърля посочените 15-16 месеца“, обясни анализаторът.

Той посочи, че към момента лихвеният процент на ЕЦБ е доста нисък.

„Тук отново има условие, което засяга пазара на труда. Заплатите трябва да се покачват, което предполага затегнат пазар на труда. Чак когато всичко това се случи, ЕЦБ могат да си позволят да вдигнат лихвите“, коментира Петров.

Той смята, че Европейската централна банка е убедена, че текущият индекс не отразява възприятията на хората за разходите, които отделят месечно за жилището си. Поради тази причина, банката вече е отправила препоръки към Евростат да започне да изготвя нов индекс.

„Това ще отнеме време, защото от централната банка искат да се изолира инвестиционната компонента и да останат чистите разходи, прогнозира Петър Петров и поясни, че докато самият индекс бъде създаден, ЕЦБ имат заместител, който служи като демо версия на това, което новият индекс ще представлява.

Този заместител е бил тестван на предходни срещи и може да се каже, че ще допринесе за инфлацията с 0,3%.

„Ако кажем, че предишната цел на ЕЦБ за инфлацията е била "близо, но все пак под 2%", като вземем и предвид, че редица наблюдатели са я определяли като 1,7%, общият сбор и на двете прави 2%. Това означава, че старите компоненти на инфлацията остават съществено непроменени“, пресмята анализаторът.

Петров е на мнение, че в момента ЕЦБ изгражда по-голям буфер, защото в различните държави инфлацията се движи по различен начин. „Ако вземем за пример южните страни, които са с по-слабо търсене, при тях, когато инфлационната цел е 2%, самата инфлация е около 1% или дори по-малко. При други държави с по-динамична икономика, инфлацията надвишава тези 2%“, разкри подробности от водената политика на ЕЦБ Петров.

Той смята, че това от една страна е добре за ЕЦБ, защото по този начин икономиките се сближават на базата на реални вътрешни валутни курсове. „Но има и риск дисперсията между държавите да стане прекалено голяма”, предупреди Петров.

Според него, ако такъв сценарий се реализира, то това би означавало, че Европейската централна банка не изпълнява основното си задължение, което е да подсигури ценова стабилност.

„Важно е да посочим, че ЕЦБ признава, че временни отклонения от целта може да има, особено когато лихвеният процент е близо до нула. В такива ситуации на тях им се налага да използват “по-агресивно” другите си неконвенционални инструменти за борба срещу дефлацията, каза Петър Петров. – Например трябва да направят фина настройка, така че да са сигурни, че тази инфлация няма да бъде преходна, а ще е трайна.

Какви са очакванията от новата стратегия на ЕЦБ? По какво се различават промените възприети първо от Фед, а после и от ЕЦБ по отношение на симетричните им инфлационни цели? Каква ще е разликата във водените от тях политики?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Още гости на предаването "В развитие" намерете тук.