fallback

Riksbank изненадващо остана гълъб сред ятото от ястреби

Централната банка на Швеция остави паричната си политика без промяна, ще продължи с покупките на облигации

14:52 | 10.02.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Централната банка на Швеция (Riksbank) реши да избегне присъединяването към световното затягане на паричната политика, което вече се случва от САЩ до еврозоната, и остави паричната си политика без промяна, съобщи Bloomberg.

След заседанието си в четвъртък Riksbank потвърди намеренията си да продължи с покупките си на облигации. Целта е да бъдат закупени 37 млрд. крони (4 млрд. долара) в заеми през второто тримесечие, за да реинвестират падежиращите активи. Три от шест представители на банката, определящи паричната политика, подкрепиха прекратяването на покупката на корпоративни облигации, но с гласа си гуверньорът Стефан Ингвес отхвърли тази възможност.

Финансовата институция представи плана си за лихвените проценти, който сигнализира за повишение. То може да се случи „една идея“ по-рано, отколкото първоначално се очакваше. Повишението може да се случи през втората половина на 2024 г. вместо през последното тримесечие.

„Спокойното“ решение на банката от днес на практика означава, че няма промяна в комуницията. Те [централните банкери] все още очакват сконтовата лихва да е 0% до 2024 г. и балансът да остане без промяна през тази година. Това е изнендаващо спокойно особено като се има предвид, че инфлацията бе ревизирана в посока нагоре“, написа ръкодовителят по прогнози в Swedbank Андрес Уолщром.

„Въпреки че рискът от твърде ниска инфлация е намалял, той още продължава да съществува“, посочват от регулатора в свое изявление. „Промените в инфлацията са необичайно големи и несигурността относно инфлационните перспективи се е увеличила“, казват още от Riksbank.

Шведската крона поевтиня, след като решението на банката запази нейната позиция като една от най-гълъбовите* централни банки в развития свят въпреки нарастващото разногласие сред банкерите.

По-рано този месец Европейската централна банка (ЕЦБ) също реши да остави паричната си политика без промяна, докато Английската централна банка повиши лихвите за пореден път. Въпреки решението си ЕЦБ вече не отхвърля възможността от лихвени повишения през тази година.

Федералният резерв на САЩ пък сигнализира за лихвени повишения, първото от които може да се случи през март.

„Има големи различия между страните. В Швеция високата инфлация се обяснява от бързия ръст на цените на горивата и електричеството. Извън енергията инфлацията е близо до 2%“, казват от шведския регулатор.

Плановете на регулатора са в рязко противоречие с пазарните очаквания. Според анализ на банката SEB инвеститорите очакват Riksbank да продължи със серия от лихвени повишения, като сконтовият лихвен процент ще се доближи до 0,50% в края на годината.

Шведската икономика премина през ефекта на пандемията по-добре спрямо повечето европейски страни. Растежът и развитието при безработицата надминаха очакванията на банката, но несигурността около покупките на облигации нарасна.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:35 | 11.09.22 г.
fallback