fallback

Технологичният мастодонт IBM навършва 100 години

За да се задържат на пазара, компаниите трябва да бъдат управлявани дългосрочно, издават част от рецептата си от IBM

11:59 | 16.06.11 г.

Втората по големина технологична компания в света е създала десетки хиляди изобретения през последния век. Снимка: Ройтерс

IBM Corp. става на 100 години днес – постижение, за което нито една надувка от Силиконовата долина не може да претендира, припомня Терийз Полети в коментара си в MarketWatch.

Втората по големина технологична компания в света е създала десетки хиляди изобретения през последния век, като много от тях промениха из основи живота ни: перфокартите и машините, които ги четат, магнитния харддиск, пишещата машина Selektrik и компютърната памет.

Нейните PC-та създадоха индустрията на персоналните компютри, а наскоро суперкомпютърът й Watson победи хората в телевизионната шоу-викторина Jeopardy.

Въпреки всички тези иновации и водещата позиция в технологиите, подобно на някогашния си конкурент Apple Inc., IBM понякога застава лице в лице с гибелта. Тя се върна от ръба през 1993 г., след като нае Лу Герстнър, първия си главен изпълнителен директор, който не е направил кариерата си в компанията.

Под натиска да радели IBM на съставните й части и да се раздели с някои от тях, Герстнър усети, че компанията е по-силна като цяло.

Най-големият провал на IBM беше нейното високомерие, а най-голямата й сила извън необикновените й технологични умения бе способността й да разрешава проблемите на потребителите си, твърди той в книгата си “Кой казва, че слоновете не могат да танцуват”, издадена през 2002 г. - история за това как IBM се възстанови.

Има много уроци, които технологичните компании на средна възраст вероятно могат да научат от IBM. В реклама, публикувана днес в Wall Street Journal, IBM ни припомня: „Почти всички компании, които нашите баби и дядовци уважаваха, са изчезнали“. В рекламата се твърди, че един от най-големите уроци от оставането й вече един век в бизнеса е, че, за да издържат, компаниите трябва да бъдат „управлявани дългосрочно“. От компанията цитират и част от големите си провали през тези 100 години -  IBM PCJr, IBM OS/2 и онлайн услугата Prodigy.

Освен поуките от провалите, друг урок, който може да бъде уместен за по-младите технологични гиганти в Силициевата долина, е как IBM се справя с приемствеността в ръководството – проблем, надвиснал над компании от Apple през Hewlett-Packard Co. до Advanced Micro Devices Inc.

Преди да наеме Герстнър, IBM издигаше всичките си предишни главни изпълнителни директори от своите редици. След като компанията бе стабилизирана и поднови своя растеж, Герстнър, тогава 60-годишен и с почти 10-годишен стаж в IBM, искаше да се оттегли. Загърбила кризата, компанията се огледа отново за вътрешни кандидати и всичко приключи с назначаването на Сам Палмисано през 2002 г.

Според скорошни съобщения, тъй като и Палмисано наближава 60-те, изглежда IBM ще продължи системната си политика за наследяването на поста, като спекулациите в пресата се въртят около имената на 4-ма вътрешни кандидати. Тъй като обаче Палмисано не демонстрира желание да се оттегли скоро, от BusinessWeek смятат, че около 60-годишнината си той ще посочи своя наследник.

В IBM няма задължителна възраст за пенсиониране. Уотсън старши остана главен изпълнителен директор до 82 години и почина 6 седмици, след като предаде юздите на сина си, Томас Уотсън - младши.

Говорител на компанията отказа да коментира плановете й за приемственост.

„Това е начинът, по който бихте предпочели да го правите като добре управлявана организация. Не можете да го правите винаги по този начин“, смята Мел Конит, съосновател на фирмата за консултиране на процеса по избор на високи изпълнителни длъжности Heritage Search Partners. „Но ако една организация се представя добре, процесът на вътрешна приемственост дава превъзходни резултати“, добавя той.

Hewlett-Packard, най-силният конкурент на IBM, е пример за компания, която се е обръщала към външни кандидати три пъти поред, защото бордът на директорите й смяташе, че вътрешните не разполагат с необходимите умения, за да ръководят организацията.

Компанията обаче нямаше подходящ план за приемственост, за да се справи с внезапното напускане на последните двама външни главни изпълнителни директори – Карли Фиорина и Марк Хърд.

„За щастие на IBM, компанията не е изправена пред ситуация от типа, през която преминава в момента HP“, заяви Чарлс Кинг, главен анализатор в Pund-IT Inc. „Осъществяването на трета реорганизация заради наемането на трети главен изпълнителен директор за малко повече от 10 година причинява огромен стрес на всяка организация“, добави той.

До момента главният изпълнителен директор на HP Лио Апотикър предизвиква смесени оценки, тъй като се опитва да разкрие проблемите в обслужването на компанията и да успокои инвеститорите, които видяха как 20 млрд. долара от пазарната капитализация на компанията изчезват при предшественика му, напуснал сред обвинения за неприлично поведение.

HP, която е основана през 1939 г., следва модела на IBM твърде често в опитите си през последното десетилетие да се превърне в най-голямата технологична компания. Макар и да се опитва да копира наръчника на IBM за технологично обслужване, HP подражава основно на аутсорсинг компаниите.

Тя все още не е в състояние да постигне скъпоплатения консултантски бизнес на IBM, който подпомага потребители с инициативи, например създаването на по-мощни ефективни устройства.

Бизнесуслугите на IBM се превърнаха в солидно перо, осигурило приходи от 56,4 млрд. долара през миналата година, което е над половината от общите приходи на компанията. Върджиния Ромети, която в момента е директор по продажбите в компанията, а преди това оглавяваше обслужването, е сред посочените претенденти за поста на главния изпълнителен директор.

Технологичен гигант от Армънк, щата Ню Йорк, се появи от сливането на Tabulating Machine Company на Холериц с две други компании, образували Computing-Tabulating-Recording Company.

Той се променяше във времето, понякога ритайки и пискайки, когато повече на успяваше да диктува правилата. Създаде много продукти, смятани от някои за отживелица, като например мейнфрейм компютрите (високопроизводителен компютър със значителен обем оперативна и външна памет, предназначен за централизирано организиране и хранилище на данни). Компанията обаче взе и безмилостни решения, като изоставянето на бизнеса с персонални компютри.

Въпреки това и тук, както при всички технологични компании, няма гаранции за бъдещето. „Макар усещането за постижението да изглежда приятно, няма гаранция за бъдещо дълголетие и успех“, пише Ървинг Ладоуски-Бергер, 37 години от живота на когото са минали на различни стратегически позиции в IBM. “За да преживее IBM още 10, 20, 50 или 100 години, ще трябва да продължи да се придържа към принципите, които изповядва, съревновавайки се през цялото време по новите проблеми на настоящето срещу все нови и нови конкуренти, появяващи се на всеки 10 или 20 години“, смята той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:34 | 13.09.22 г.
fallback