Реално електронно управление в България - до 4 години

Ако се спазват всички срокове и начертани перспективи в стратегическите документи, в следващите 3-4 години ще има работещи решения и България ще има реално електронно управление. Това каза в интервю за БТА народният представител от ГЕРБ и член на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС Павел Христов.

В Народното събрание и в комисиите на парламента се обсъжда регулаторната рамка, която трябва да побере целия спектър на електронното управление на държавата и неговите аспекти.

Христов допълни, че има воля за единен подход към електронното управление, предлагат се работещи законодателни решения и много добра рамка за изграждане на електронно управление. По думите му предвижда се да има звено - единна структура, която да извърши интегритета между различните структури. Това ще бъде Държавна агенция "Електронно управление", която ще бъде на подчинение на министър-председателя.

В средата на следващата година ще можем конкретно да говорим какво предстои стъпка по стъпка, чисто технологично - кои електронни услуги, кога ще можем да ползваме, като реалната ми прогноза е, че това ще е възможно от 3 до 4 години, каза Христов. Според депутата твърде вероятно е някои компоненти от електронното управление да могат да се видят и по-рано.

Електронното управление пести време, пари и нерви

Електронното управление на първо място е начин на обработка на информацията и начин на работа в администрациите на държавата по електронен път, разказа депутатът. По думите му това включва всички аспекти на комуникация между ведомствата, между служителите или между администрациите по електронен път.

Вторият основен аспект на електронното управление е пряката полза за гражданите и за бизнеса. Тя е, че в момента, в който заработи моделът, всеки от нас - гражданин или представител на бизнеса, ще има възможност за електронен достъп до информацията на държавата, до публичните данни и достъп до услугите по електронен път.

За последните 15 години за електронно управление са разходвани над 3 млрд. лева

За последните 15 години средствата, които са разходвани за електронно управление, са може би над 3 милиарда лева за всички звена и структури на държавната администрация, каза Христов. Той подчерта, че разходваните пари не са отишли на вятъра, голяма част от системите функционират и днес.

Към момента интегрираните услуги (електронен обмен на информация между различните ведомства) за съжаление или липсват, или са изключително малко, коментира Христов. Като успешен модел той спомена този на правителството в рамките на 41-то НС, когато министърът на транспорта Ивайло Московски създава дирекция "Електронно управление" към министерството и изпълнителната агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС).

Според статистиката в момента има малко над 3 хил. административни услуги, които се предоставят от различни ведомства. От тях около 60-70 процента са свързани с вадене на удостоверения, които важат от едно ведомство пред друго, разкри Христов.

По думите му този целият процес ще бъде автоматизиран, системите ще бъдат свързани и това също е заложено в законовите промени. След влизането им в сила, след като заработи Държавната агенция "Електронно управление", има шестмесечен срок за одит на всички звена в държавната администрация, каза той.

От одита ще стане ясно какви системи имаме, какви ресурси са налични, с какво разполагаме, какво е амортизирано и остаряло и не е годно за ползване, и какво е необходимо да се прави оттук-нататък.

Христов допълни, че е важно да се подчертае, че агенцията не започва от нулата. Тя ще стъпи на базата на ЕСМИС и на дирекцията "Електронно управление" в транспортното министерство. Тези две звена се вливат в новата държавна агенция и стават основа за нейното функциониране, поясни депутатът.