България бележи лек ръст в цифровизацията през 2021 г.

България достига средна степен на цифровизация през 2021 г., като спрямо преходната година бележи ръст от 5 процентни пункта до ниво от 59%. За сравнение, средното ниво на цифровизацията в Европейския съюз е нараснало с 1 процентен пункт до 72 на сто, сочат данни от доклада „Бенчмарк за електронно управление 2021“ на Европейската комисия, съобщават от Държавна агенция "Електронно управление".

Изследването включва 27-те държави членки на блока, Обединеното кралство, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) и страните кандидатки за членство в Европейския съюз.

България продължава да е в групата на неконсолидираното електронно правителство, в която попадат още Хърватия, Кипър, Чешката република, Ирландия, Италия, Полша и Румъния.

Страната ни отчита понижение със 7 пункта до ниво от 36% по показателя „Проникване“, т.е. потребителите не ползват в достатъчна степен възможностите на онлайн каналите за получаване на обществени услуги.

Същевременно България е шеста в класацията по отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване). Тя е една от 15-те страни с въведена дигитална пощенска кутия за всички събития на живота, а това значи, че потребителите могат да контактуват с администрацията чрез цифрова поща, да ползват различни средства за идентификация и да изпращат или получават електронни документи.

България достига средните за Европейския съюз стойности или ги превишава по показателите Правителство, ориентирано към потребителя, Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, сочи още докладът. По показателя, оценяващ как правителството предоставя и проектира услуги спрямо нуждите на потребителите, страната е на 27-о място от общо 36 държави с ниво от 84%, докато средното европейско ниво е 88%.

Много над средните резултати България постига по показателя Ключови фактори. Страната е на 23-а позиция по индикатора Електронна идентификация благодарение на възможността потребителите да ползват КЕП, включително облачен, персонални идентификационни кодове, които се издават от НОИ и НАП, както и уникален код за достъп, издаван от НЗОК при заявяване на дигитални услуги.

Единният портал за достъп до електронни административни услуги, платформата Е-форми и Платформата за достъп до обществена информация са посочени като добри практики в отделните държави.

Източник: ДАЕУ

Въпреки растежа в България все още има услуги, които не се предоставят на трансгранични потребители, включително получаване на удостоверение за наличие и липса на задължения, регистриране на фирма, получаване на номер по ДДС и други. За тези услуги не е налична информация, както и бланки на друг език освен български. Необходимо е и създаването на опция за ползване на електронни идентификатори, издадени от други държави, се казва в доклада.

Това трансгранично предоставяне не е достатъчно развито като цяло на Стария континент. По този показател България е на 22 място сред 36-те обхванати в проучването държави, а това се дължи най-вече на липсата на работеща национална схема за електронна идентификация и признаването на чужди идентификации.