Данните – новият петрол

Нова стока представлява доходна и бързо растяща индустрия, предизвиквайки антимонополните регулатори да се намесят, за да ограничат онези, които контролират потока ѝ. Преди един век въпросният ресурс бе петролът. Сега подобни опасения са предизвикани от гигантите, които боравят с данни – петрола на дигиталната ера, пише в свой коментар The Economist.

Тези титани – Alphabet (компанията майка на Google), Amazon, Apple, Facebook и Microsoft – изглеждат неукротими. Те са петте най-скъпи листнати компании в света. Печалбите им скачат: през първото тримесечие на 2017 г. заедно те прибраха чисти печалби от 25 милиарда долара. Amazon взема половината от всички долари, похарчени онлайн в Америка. Миналата година на Google и Facebook се дължеше почти целият ръст на приходите от дигиталните реклами в Америка. 

Подобно надмощие породи призиви технологичните гиганти да бъдат раздробени, подобно на Standard Oil в началото на ХХ век. В миналото The Economist се обявяваше против подобни драстични мерки. Сам по себе си размерът не е престъпление. Успехът на гигантите облагодетелства потребителите. Малцина биха искали да живеят без търсачката на Google, без еднодневните доставки на Amazon или предлаганите чрез Facebook новини. Нито пък тези компании бият тревога, когато се прилагат стандартни антимонополни тестове. Те са далеч от изнудването на клиентите, тъй като много от техните услуги са безплатни (всъщност потребителите плащат, като предоставят още повече данни). Ако се вземат предвид офлайн съперниците им, пазарният им дял изглежда по-малко притеснителен.

А появата на стартъп фирми като Snapchat подсказва, че нови играчи още могат да създават вълнение.

Повод за тревога обаче има. Контролът на данни от интернет компаниите им дава огромна власт. Старото мислене за конкуренцията, появило се в ерата на петрола, изглежда старомодно за това, което се нарича „икономика на данните“. Необходим е нов подход.

Какво се промени? Смартфоните и интернет родиха изобилие от данни, които са повсеместни и далеч по-ценни. Независимо дали тичате сутрин, гледате телевизия, или просто си стоите в задръстване, на практика всяка дейност създава дигитална следа – още суровини за дестилаторите на данни. С включването в интернет на устройства, от часовници до коли, обемите нарастват: според някои изчисления един самоуправляващ се автомобил ще генерира 100 гигабайта за секунда.