И макар мнозина в Европа да негодуват срещу регулацията, която прави процесите много по-сложни и по-бавни, гигантите от Силициевата долина все повече узряват за идеята, че без адекватна регулация ситуацията съвсем скоро ще излезе извън контрол. Наскоро дори самият Марк Зукърбърг, под бремето на всичките главоболия на Facebook, призова за глобална регулация на интернет. Според него това е стъпалото, което трябва да бъде изкачено, за да могат тези негативни процеси да бъдат преобърнати - с диалог между бизнеса, правителствата, регулаторите и крайните потребители.
“Видяхме какво стана с Facebook и Силициевата долина. Facebook излезе и каза, че не може да реши нито един онлайн проблем без диалог с регулаторите. Истината е, че трябва да работим заедно”, допълни Декс Торик-Бартън.
Облаци на хоризонта
Отвъд призивите за диалог и съвместни действия, интернет остава доста турбулентна област, както в Силициевата долина, така и в Европа и Азия.
“Това, което ме притеснява, е развитието на интернет като цяло. 25 години бяхме благословени с отворен интернет. Член 13 [от новите правила за авторското право в ЕС - бел.а.] може да звучи добре, но ни разкри една голяма протекционистка картинка за това какъв може да бъде интернет в отделните страни. С този член ние казваме, че ще имаме специален интернет в Европа”, посочи още Андреас Екстрьом.
Разбира се, чуват се и други мнения. “Член 13 няма да е краят на интернет. Медийната индустрия е свикнала да бъде регулирана”, коментира от своя страна Ева Флекен.
По думите на Антонела Мей-Похтлер, специален съветник на федералния канцлер и ръководител на Think Austria, отговорността трябва да падне върху всички - върху компаниите и върху политиците.
“Проблемът с отговорността не значи, че не трябва да мислим за интелигентна регулация. Всички искаме добре функциониращ интернет”, твърди тя. “За да постигнем това, за да може Европа да е конкурентна, трябва заедно да мислим за нова регулация. Член 13 и GDPR не са перфектни, но ако питате банките за тяхната регулация, и те ще кажат, че не е перфектна. Въпросът е да имаме отправна точка”.
По думите ѝ Европа разполага с компаниите, разполага и с технологиите, остава само да им помогне да станат големи. Това може да се случи чрез развитието на технологичния сектор по начин, който да не елиминира конкуренцията, да защитава потребителите и континентът да стане лидер в интелигентното управление на данни.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
преди 7 години Не виждам в какво, освен в регулациите, Европа е технологичен център. Покажете ми една европейска компания в първите 50.Останалото са чиновнически начинания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар