И макар мнозина в Европа да негодуват срещу регулацията, която прави процесите много по-сложни и по-бавни, гигантите от Силициевата долина все повече узряват за идеята, че без адекватна регулация ситуацията съвсем скоро ще излезе извън контрол. Наскоро дори самият Марк Зукърбърг, под бремето на всичките главоболия на Facebook, призова за глобална регулация на интернет. Според него това е стъпалото, което трябва да бъде изкачено, за да могат тези негативни процеси да бъдат преобърнати - с диалог между бизнеса, правителствата, регулаторите и крайните потребители.
“Видяхме какво стана с Facebook и Силициевата долина. Facebook излезе и каза, че не може да реши нито един онлайн проблем без диалог с регулаторите. Истината е, че трябва да работим заедно”, допълни Декс Торик-Бартън.
Облаци на хоризонта
Отвъд призивите за диалог и съвместни действия, интернет остава доста турбулентна област, както в Силициевата долина, така и в Европа и Азия.
“Това, което ме притеснява, е развитието на интернет като цяло. 25 години бяхме благословени с отворен интернет. Член 13 [от новите правила за авторското право в ЕС - бел.а.] може да звучи добре, но ни разкри една голяма протекционистка картинка за това какъв може да бъде интернет в отделните страни. С този член ние казваме, че ще имаме специален интернет в Европа”, посочи още Андреас Екстрьом.
Разбира се, чуват се и други мнения. “Член 13 няма да е краят на интернет. Медийната индустрия е свикнала да бъде регулирана”, коментира от своя страна Ева Флекен.
По думите на Антонела Мей-Похтлер, специален съветник на федералния канцлер и ръководител на Think Austria, отговорността трябва да падне върху всички - върху компаниите и върху политиците.
“Проблемът с отговорността не значи, че не трябва да мислим за интелигентна регулация. Всички искаме добре функциониращ интернет”, твърди тя. “За да постигнем това, за да може Европа да е конкурентна, трябва заедно да мислим за нова регулация. Член 13 и GDPR не са перфектни, но ако питате банките за тяхната регулация, и те ще кажат, че не е перфектна. Въпросът е да имаме отправна точка”.
По думите ѝ Европа разполага с компаниите, разполага и с технологиите, остава само да им помогне да станат големи. Това може да се случи чрез развитието на технологичния сектор по начин, който да не елиминира конкуренцията, да защитава потребителите и континентът да стане лидер в интелигентното управление на данни.


Ново изискване в ЕС: Колата да не стартира, ако шофьорът пренебрегва повреда
Иновация: Климатиците предотвратяват разпространението на вируси в колата
ГДБОП: Черният петък крие големи измами
Мащабна симулация за спасяване при инцидент с плавателни съдове утре по Дунав
Климатичните промени поставят под натиск енергийната сигурност на Европа
Пенсионната реформа ще насочи повече капитали към българския фондов пазар
Ел Ниньо ще засили глобалните горещини през следващите месеци
Nvidia ускорява надпреварата за ново поколение трансформатори
Страхът от маслата от семена донесе над $1 млрд. от продажби в САЩ
VW Amarok беще превърнат в истинско офроуд чудовище
Офиси на BYD са претърсени заради обвинения от Land Rover
Мъск призна, че ще връща пари за поръчани Cybertruck
Lamborghini изпрати две уникални Revuelto в Саудитска Арабия
Уникално Ferrari се появи след десетилетия забрава
Ще браним ли българския език със закон за "шльокавицата"?
Дронове, роботи и нова тактика: Как Украйна обърна руските успехи в Донбас
Евакуираха 875 пътници от ферибот в Гърция заради бомбена заплаха
Изплащат коледните добавки от 50 евро от средата на ноември
Кендъл Дженър навърши 31 г., показа кадри от празника си
преди 7 години Не виждам в какво, освен в регулациите, Европа е технологичен център. Покажете ми една европейска компания в първите 50.Останалото са чиновнически начинания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар