Войната за полупроводниците: Китай се изправя срещу останалия свят

Неговите най-модерни 14-нанометрични чипове не могат да достигнат нивото на 5-нанометричните чипове, които някои глобални конкуренти произвеждат. Чисто технологично SMIC зависи от чуждестранни компании за производство на такива свръхмодерни чипове. Според наличните данни около половината от оборудването на SMIC в момента идва от САЩ. SMIC не може да закупува оборудване от редица европейски или японски компании, тъй като е замесен в спорове, свързани с интелектуалната собственост в САЩ.

Тези мерки поставиха Пекин в трудно положение. Въпреки че Китай обяви, че категорично се противопоставя на подобни действия срещу SMIC и обвини Вашингтон, че чрез опасенията за националната сигурност нарушава правилата на международната търговия. Кратка справка - китайският внос на чипове за последните три години надхвърля 300 млрд. долара, далеч над втория продукт в списъка – суровия петрол.

Глобалната криза с недостига на чипове на фона на технологично фокусираната търговска война накара Китай да ускори работата по плана „Произведени в Китай 2025“. Този план включва целта страната да осигури 40% от всички произведени чипове за вътрешното потребление през 2020 г., като този дял трябва да нарасне до 70% през 2025 г.

Въпреки това през миналата година този план остана далеч от целта – Пекин успя да осигури само 15%. 

Малко след това китайският премиер Ли Къцян обяви планове за увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност в сферата с над 7 % годишно между 2021 и 2025 г.

С присъединяването на Китай към глобалната надпревара за чиповете, страната осъзнаваше, че за да навакса своето  изоставане, трябва по най-бързия начин да пренасочи таланти към индустрията. Фокусирайки се върху инженерите от Южна Корея, Тайван и Япония, Пекин в крайна сметка постигна най-голям успях с политически полемичния остров, до голяма степен благодарение на общите език и култура. Според данните китайските компании са наели стотици тайвански инженери от TSMC, Foxconn, MediaTek, Mstar, UMC, наред с други работници, предлагайки им големи заплати и бонуси.

Ответната реакция на Тайван не закъсня на фона на огромното значение на индустрията за полупроводници по отношение на икономиката – тя е отговорна за около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През март тази година тайванските власти нахлуха в офисите на две фирми за подбор на персонал, за които се твърди, че пренасочват местните таланти към компания за изкуствен интелект, базирана в Китай.

Месец след това Тайван предупреди местните компании за наемане на персонал да свалят всички обяви за работа в Китай, за да се предотврати изтичане на таланти от сектора на полупроводниците. По този начин Тайпе повтори, че високотехнологичните таланти са от голямо значение за икономиката.

Що се отнася до разширяването на производствените възможности при най-усъвършенстваните чипове, достъпът до авангардни инструменти остава под контрола на правителството на САЩ поради законите за интелектуалната собственост и глобалното американско лидерство в тази област. След като отказаха на SMIC достъпа до напреднали американски технологии, САЩ прибягнаха до блокиране на други поръчки от SMIC. Холандското правителство не поднови лиценза си за износ на литографско оборудване, произведено от ASML за Китай през 2019 г., под дипломатическия натиск от САЩ.

Администрацията на президента Джо Байдън продължи стратегията на Тръмп за ограничаване на влиянието на Китай. Според медийните публикации продължаващите ограничения за ASML спрямо Китай са намерили място в разговора между новоназначения съветник по национална сигурност Джейк Съливан и холандския му колега през февруари 2021 г.

Доклад, публикуван от Комисията за национална сигурност на САЩ относно изкуствения интелект през март 2021 г., препоръчва, наред с други неща, да се създаде коалиция от държави, която да излезе с политика за отказване на лицензи за износ на оборудване за производство на полупроводници, даващо възможност за произвеждане на 16-нанометрични чипове или такива с по-малка големина.

Но Китай само може да се възползва от тази ситуация. Пазарните проучвания показват, че по-малко усъвършенстваните чипове, използвани в рутерите за безжична интернет връзка, микроконтролерите, видео сензорите, представляват повече от три четвърти от общото световно производство на чипове. И това са чипове, които Китай може да произвежда. Изненадващо е обаче, че страната може би ще пропусне този шанс поради няколко причини.

Държавната медия China Economic Weekly съобщи, че само през първите 10 месеца на 2020 г. около 13 000 компании в Китай са преминали към производството на чипове. Въпреки че много от тези компании може да се провалят, Пекин вярва, че някои от тях все пак ще постигнат международен успех. Въпреки солидната политическа подкрепа за полупроводниковия сектор, големите амбиции на многото местни компании завършиха с фиаско.

Миналата година базираната в Нанкин Tacoma Semiconductor Technology, оценана на близо 3 млрд. долара, фалира. Реалността шамароса Китай, когато балонът от 20 милиарда долара Wuhan Hongxin Semiconductor Manufacturing Company, считана за „силициев спасител“, изпадна в несъстоятелност поради постоянни злоупотреби в ръководството.