Д. Берковски: Най-рано след две години ще имаме подводен кабел през Черно море

Кои са чуждестранните телекоми, които са проявили интерес? Те също ли са от големи групи като опериращите у нас?

В Турция са две големите групи – TurkCell и Turk Telekom. В Грузия има интерес от интернет доставчици, в Молдова - също, както и от телекомите. За Молдова е малко по-специфично, защото минаването през устието на река Дунав за достъп до Черно море ще е доста предизвикателно. От молдовска страна ни увериха, че е достатъчно дълбоко за полагане на кабел. Голямата ми надежда е да се включат технологичните гиганти. 

С какво се занимават българските фирми, които са показали, че имат апетит към участие?

Всички международни наземни трасета, които влизат у нас, обикновено имат български партньор. Тези български партньори са заинтересованите страни. Това са фирми, които очевидно са на пазара на едро, имат опит, знания и умения, а очевидно имат и желание, защото виждат, че пазарът расте. Ние растем с 30% по отношение на международни трасета, трафици, които преминават през София, влизат и излизат от страната или терминират. Ние имаме всички технологични гиганти като Amazon, Google, Facebook. Те просто не са в собствени центрове за данни, а в други съществуващи. 

Най-рано след две години ли ще имаме поне един кабел?

Да. Да не говорим, че в момента нищо не може да се направи в Черно море. Около Украйна е минирано, ще бъде много трудно да работим в северната част на Черноморието. Може да тръгнем да полагаме кабели към Грузия и Турция и да завъртим до Атина и до Египет, но после трябва да върнем кораба за полагане обратно, за да стигнем до Украйна, до Румъния и Молдова. 

В по-дългосрочен план търсим ли връзка с други държави и с кои?

Доста от новите кабели започнаха да терминират по островите в Средиземноморието, защото там има интерес. Google и Facebook например терминират капацитети на остров Крит и в Малта. Връзка с тези места би била интересна. Най-големият хъб в Средиземноморието е Марсилия, а след нея е Милано. От другата страна на Европа голям хъб е Мадрид например. Но дължините до там стават много големи, над 2000 км, което предполага, че инвестициите също ще са много големи. Ще оставим консорциума да реши дали има интерес към подобни трасета.

Казахте, че сте говорили с технологичните гиганти. Каква е позицията за Amazon? Ако компанията има подобна инфраструктура, шансът да стъпи с останалия си бизнес в България ще е много по-голям.

Amazon има присъствие у нас чрез центъра за данни на Equinix. През него минава трафик по трасето Атина – Виена. Amazon няма собствен център за данни в тази част на света, а съответно няма и нужда от капацитет. Това, което са обявили официално, е, че планират да се включат в изграждането на гръцки POP (точка на присъствие – бел. ред.) В този случай имаме наземното трасе Гърция – София и нагоре към Северна Европа. Тогава можем да мислим за други техни инвестиции. София стои на трето място по транзитен трафик  в Южна Европа. След Марсилия и Милано, през София минава най-много транзитен трафик. Това е благодарение на тези наземни кабели, които влизат от Гърция, Турция, и продължават нагоре през Румъния и Сърбия. Как Марсилия и Милано станаха най-големите транзитни центрове в тази част на Европа? Като привлякоха подводни кабели. Затова нашата идея е през Черноморието да привлечем повече трафик през България. 

Колко бързо се амортизират наземните трасета?

В Европа има кабели, които са на 40 години и работят. Те имат много по-дълъг живот, защото са 100% пасивни. Там най-много старее не самото влакно, а покритието, изолацията, която е от PVC и гумирани елементи. Стареенето на това покритие не оказва чак толкова голямо влияние върху техническите характеристики и спецификациите на кабела. Проблемът при наземните трасета е, че всяко късане води до допълнително затихване и влошава част от характеристиките. Това се оправя като се подменя цял участък.

Ако правителството падне, следващото ще има ли интерес да довърши започнатото?

Интересът е на бизнеса. Нашият интерес като правителство е да привлечем повече трафик през България, за да останат транзитните такси, да излезем на картите на международната свързаност и на пазара на едро. Консорциумът може да продължи и без правителството. Ролята на правителството е да подпише меморандум за разбирателство с другите държави, което вече сме задвижили. Има желание и интерес. В най-лошия случай, ако някоя от страните не покаже интерес, проектът ще е с по-малък мащаб. Тъй като държавата няма да участва като инвеститор, дори и да падне правителството, идеята вече е в публичното пространство, а следващо правителство може да задвижи меморандумите. Държавата няма да инвестира нищо, а ще получи свързаност, която е за бизнеса. 

Това ли е най-приоритетният проект за Вас като заместник-министър в момента?

Да, това е.