Сметната палата установи пропуски в борбата срещу климатичните промени

В периода от 2006 до 2011 г. българското правителство е допуснало съществени пропуски, свързани с изпълнението на европейските изисквания за оценката на икономически уязвимите сектори в икономиките, която държавите от Европейския съюз трябва да имат, за да прилагат съответните мерки срещу негативните последици от климатичните промени в тези сектори.

Това са изводите от доклада на Сметната палата, одитирала дейността на министерствата на земеделието, околната среда и вътрешните работи за петгодишния период.

Трите ведомства са пряко ангажирани с прилагането на мерки за адаптиране на икономическите сектори към климатичните промени, така че при суша, наводнения или други природни бедствия основни сектори от икономиката, като селското и горско стопанство, да понасят възможно най-малки загуби, поясниха експерти.

Ведомствата е трябвало да осигурят постоянен мониторинг върху природните ресурси като води, почви и въздух, като въз основа на тези наблюдения се въвеждат превантивни мерки срещу негативните въздействия от природните катастрофи върху икономиката, се посочва в доклада.

Данните за глобалните промени в климата показват, че повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните хиляда години, като последните 15 години се отчитат като най-топлите през последния 160-годишен период.

С резолюция на Европейския парламент от 2010 г. се въвежда изискването европейските правителства да извършат необходимата оценка на уязвимостта за потенциално застрашените обществени сектори.

Това изискване важи освен за водния сектор, селското и горско стопанство също и при управелнието на почвите, социалната политика и здравеопазването, инфраструктурата, транспорта, енергетиката, биоразнообразието, градската среда, миграцията и културното наследство.

Проверката на Сметната палата показва, че до края на 2010 г. България не е разработила национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата, което поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Според тези ангажименти държавите трябва имат одобрени национални програми, съдържащи мерките за адаптация на икономиката към изменението на климата до 2012 г.

Проверката на палата установява, че най-малко работа е свършена от земеделското министерство, което е трябвало да актуализира регистъра на напоителните системи в страната, така че кабинетът да има точна информация за работещите напоителни съоръжения, които да се използват срещу засушаването, се посочва в доклада.

През последните 20 години годните за напояване площи са намалели значително, като само в периода от 1999 г. до 2010 г. това намаление е двойно. Сега се напояват малко над 5,2 милиона декара, което е едва 11% от използваната земеделска земя, сочи последното преброяване на стопанствата.

Одитът на палата е показала, че до 2010 г. не е извършвано ново преброяване на годните за напояване или отводняване площи в България, което е съществен пропуск за отчетността.