България може да получи от ЕС 7,7 млрд. евро за земеделие

Според предварителните договорки по бюджета за Европейския съюз (ЕС) за 2014 – 2020 година България ще получи  7,7 млрд. евро, или с над 2,7 млрд. евро допълнителни средства за следващия програмен период за селско стопанство. „Ще разполагаме с 220 евро на хектар и няма да има редукция на Програмата за развитието на селските региони”, обясни земеделският министър Мирослав Найденов по време на националната среща на земеделските производители в България.

На въпрос на Investor.bg Найденов отговори, че увеличението на средствата за селското стопанство ще бъде насочено основно към директните плащания. В сегашния програмен период, който изтича в края на тази година, по-голямата част от парите се усвояват през програмата за селските райони (т. нар. втори стълб), което затруднява усвояването на евросредствата за земеделие.

"По-малко пари ще бъдат насочени по Програмата за развитие на селските региони и това не е само за България, а за цялата общност ще бъде така. В страни като Франция 90% от средствата за селско стопанство се плащат по първия стълб", коментира още Найденов.

Остават изискванията за 30% "зелени" мерки, което е трудно изпълнимо за България, допълни земеделският министър и допълни, че все още у нас няма почти никакъв интерес към екологичните плащания. Той уточни обаче, че преговорите продължават и в момента.

Пред земеделските производители Найденов обясни, че може да се наложи и нова дерогация, за да бъдат защитени млечните ферми, които не отговарят на европейските хигиенни изисквания. Земеделският министър обаче отказа да даде еднозначен отговор дали България ще поиска още една отсрочка за достигането на европейските изисквания за хигиена с мотива, че ако от сега се знае за подобни действия, фермерите няма да имат стимул да модернизират стопанствата си. 

Гръцките фермери имат готовност да блокират българо-гръцката граница, е станало ясно по време на посещението на Найденов в Солун ден по-рано. Гръцкото правителство е поело ангажимент да не допуска блокиране на гранични пунктове, въпреки протестите на земеделските производители.

По време на срещата стана ясно също така, че заради липсата на финансови средства и несъгласието на ведомството на Дянков не е приложена мярката за намаляване на акциза за горивата за земеделските стопани. Тази подкрепа за сектора получи одобрение от Брюксел, но все още не е променен закона за акцизите, обясни председателя на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева.

В бюджета има към 200 млн. лева, които могат да отидат за земеделските производители. "На кого обаче да ги дадем? Ако платим на всички, ще се получат около 10 лева на декар. Не можем да намерим и критерий кои се нуждаят най-много от тези средства, за да ги насочим първо към тях", обясни Найденов. 

Той припомни ситуацията от 2009 година, когато заради липса на средства в бюджета Министерството на земеделието е поискало списък от Националната асоциация на зърнопроизводителите за приоритетни плащания. "Два месеца после обяснявах защо сме направили именно тези плащания", посочи Найденов. 

Именно по-ниският акциз и забавените субсидии са сред основните причини за недоволството на земеделските производители. Зърнопроизводителите планират протест в центъра на София в периода 18 - 22 февруари. 

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Христо Цветанов коментира, че не бива да се търсят само загубите за държавата, но и отражението за самия сектор. "Няма да бъдат вложени средства в качествени торове и семена и ще има големи загуби", предупреди той.