ЕК предприе мерки срещу България заради законодателството в ключови области

Европейската комисия реши днес да предяви иск срещу България и Холандия пред Съда на ЕС за забавяне на прилагането на директивата за намаляване на разходите за високоскоростни мрежи, предаде БТА.

Държавите в ЕС трябваше да въведат директивата в националното си законодателство до 1 януари 2016 година. Комисията призовава Съда да наложи глоби - на България 22 226 евро на ден, а на Холандия - 87 091 евро на ден.

Производствата срещу тези държави за установяване на нарушение започнаха през март 2016 г., а през септември същата година беше изпратено мотивирано становище.

Посочените страни все още не са уведомили ЕК за всички необходими мерки за прилагане на директивата в националното законодателство. Директивата цели да насърчи сътрудничеството между отделни области като енергетиката, водоснабдяването, превозите чрез създаване на условия за разгръщане на нова инфраструктура.

Строителните работи, като например разкопаването на пътища за полагане на високоскоростни широколентови съобщителни кабели, представляват до 80 на сто от разходите за изграждането на тези мрежи, пояснява комисията.

В друго свое становище Европейската комисия настоя днес България да приложи изцяло европейското законодателство в областта на енергетиката. 

Комисията очаква страната да приложи правилно директивите за електроенергията и за природния газ. Директивите съдържат важни разпоредби за правилното действие на енергийните пазари, включително правила за отделяне на операторите на преносни системи от енергийните доставчици и производители, за повече правомощия на националните регулатори и за подобряване на работата на пазарите на дребно в интерес на потребителите, пояснява ЕК.

Според оценката на комисията България е въвела неправилно няколко изисквания за отделяне, отнасящи се до собствеността, независимия преносен оператор и до оператора на разпределителната система. България не е приложила правилно правилата за свързване към мрежата, като е дала възможност на оператора на газопреносната система да отказва свързване на основание липса на възможности на системата. България разполага с два месеца, за да предприеме промени, като в противен случай ЕК може да реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС, се отбелязва в съобщението.

Европейската комисия съобщи още, че е решила да изпрати официално уведомително писмо на България заради Закона за марките и географските означения от 1 септември 1999 година.

Комисията е на мнение, че националната защита на географските указания не е съвместима с правилата на ЕС за схемите за качество на селскостопанските изделия и храни. Правото на ЕС, в съответствие с последователната съдебна практика, предвижда единна и задълбочена система на закрила на географските указания, попадащи в неговото приложно поле, се посочва в съобщение на комисията.

България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г., и е можела да защитава само съществуващите национални географски указания за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление до ЕС. Нашата страна разполага с два месеца, за да отговори на доводите, като в противен случай ЕК може да реши да продължи наказателната процедура.

Припомняме, че в края на миналата година беше променен Законът за марките и географските означения и страната спря да предоставя национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни. Закрила вече ще се получава на ниво ЕС.

Освен това ЕК е изготвила мотивирано становище към България по два въпроса в сферата на правосъдието: за неизпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите за улесняване обмена на доказателства в ЕС в националното законодателство и за предоставяне на информация за начина, по който Директивата за правото на достъп до адвокат е транспонирана в законите ни.

Съгласно директивата за обмена на доказателства ЕК държавите членки трябва да признаят и изпълнят искане за доказателства от друга държава членка по същия начин и при същите условия, при които биха го направили за искане от националния си орган. Благодарение на това борбата срещу престъпността и тероризма е много по-бърза и по-ефикасна на европейско равнище, коментират от Комисията.

Държавите членки трябваше да транспонират разпоредбите на ЕС относно европейската заповед за разследване в националното си законодателство до 22 май 2017 г. През юли 2017 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, както и на Австрия, Люксембург и Испания. Ако те не предприемат действия в срок от два месеца, Комисията може да сезира Съда на ЕС.

С Директивата за правото на достъп до адвокат в наказателното производство се гарантира спазването на основното право на справедлив съдебен процес и на защита. Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното право до 27 ноември 2016 г. През януари 2017 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо, но досега не е получила отговор. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца след мотивирането становище, Комисията може да сезира Съда на ЕС.