Месец преди началото на жътвата представители на Националната асоциация на зърнопроизводилите правят мрачни прогнози за състоянието на тазгодишната реколта и за възможните загуби, които браншът може да понесе заради нарасналите разходи в производството и ниските добиви, причинени от климатичните промени.
Ако през миналата година себестойността за декар обработваема площ при пшеницата е била средно 120 лева, то заради скъпите горива и торове разходите за производство през тази година се очаква да достигнат около 140 лв. за дка, съобщи зам. предсесдателят на асоциацията Васил Петров.
Песимистичните прогнози се засилват и заради по-ниските зърнени добиви, предизвикани от климатичните промени. Вместо планираните над 4 млн. тона пшеница общо в страната, може да бъдат прибрани около 3,5 млн. т, съобщи Ангел Вукадинов, председател на асоциацията.
Незапомнената за последните 50 години суша от края на лятото и есента на миналата година, оказа негативно влияние за развитието на посевите при тяхната сеитба, което според производителите ще доведе и до спад в добивите.
Ако през миналата година средно от декар бяха прибрани между 410 и 420 килограма пшеница, то очакванията за тази година са добивите да се движат между 300 и 350 кг от декар, прогнозира Георги Милев, зам. председател на асоциацията.
Представителите на бранша настояват за адекватна правителствена политика, която да неутрализира и допълнителните тежести за бизнеса, предизвикани от регулациите срещу ДДС-измамите в търговията със зърно.
България приложи частичната дерогация за неплащане на ДДС при зърното с цел да неутрализира ДДС-измамите, извършвани от ограничен брой фирми. С въвеждането й обаче го отнасят всички земеделски производители, които ще продават зърното си, без да начисляват ДДС. В същото време те ще купуват семената, торовете и горивата с начислен данък, който ще им бъде възстановяван от данъчните след повече от три месеца, което отново е за сметка на производителите.
Тази тежест плюс липсата на субсидии за покриване на част от акциза за горивата допълнително ще натовари себестойността на производството, припомнят от бранша. Въпреки обещанията за възстановяване на акциза, финансовото министерство все още бави законовите промени, без които то не може да се прилага.
От бранша не могат да прогнозират дали увеличените им разходи ще бъдат компенсирани от по-високите цени за пшеницата, тъй като зърното е борсова стока и цената й се определя от реколтите в Украйна и Русия.
"Ако цените останат като миналогодишните, зърнопроизводителите трябва да поемат завишените си разходи за своя сметка, тъй като втора година правителството не планира национални доплащания към европейските субсидии. Известно е, че Еврокомисията ги прилага като буфер за покриване на загубите при подобни тежки годиини", коментира още Васил Петров.
Бизнесът е притеснен от още една замисляна от правителството регулация, която ще се въведе с новите промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Тя предвижда да се въведат разходомери и за ведомствените бензиностанции, така че данъчните да контролират дистанционно и тези продажби.
Въпреки че фермерите нямат подобни бензиностанции, голяма част от крупните арендатори разполагат със собствени складове за горива, където складират значителни количества нафта, необходима за жътвата и сеитбата.
„Въпреки че тези цистерни не продават гориво, според предложените промени ние трябва да ги регистрираме като ведомствени бензиностанции, което означава нови непосилни разходи за поризводителите“, коментира за Investor.bg Радослав Христов, зам. председател на асоциацията.
От бранша настояват за спешни разговори с представители на правителството, където да поставят своите искания за ограничаване на държавните регулации в сектора.
09:16 | 12.09.22 г.