ИПИ: Обществените поръчки не са програма за заетост за хората с увреждания

Още в чл. 1 на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е заложено, че държавата възлага обществени поръчки „с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение”.

В тази връзка, колкото по-малко манипулации и колкото повече участници се борят за дадена обществена поръчка, толкова по-ефективно ще е разходването на публичния ресурс, пише в свой анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

През тази седмица правителството реши, че е нужно да се направят промени в ЗОП, така че част от обществените поръчки да могат да се изпълняват само от специализирани предприятия или кооперативи на хора с увреждания. Така в тези поръчки няма да имат право да участват като изпълнителни други лица.

Списъкът със стоките и услугите (през 2009 г. и 2010 г. са премахнати 9 дейности), които ще бъдат запазени за хората с увреждания се изготвя от Министерския съвет и в момента включва близо 200 стоки и услуги, сред които работно облекло, обувки, мебели, строителни и монтажни работи.

Разбираемо е, че правителството е загрижено за подпомагането на хората с увреждания, както е разбираемо, че при свободна конкуренция и нисък процент на предприятия на хората с увреждания в търговете, няма как те често да спечелят обществената поръчка.

Проблемът обаче е съвсем друг. Възлагането на обществени поръчки е търсене на най-добрата оферта за извършване на дадена работа най-качествено и на най-ниска цена.

Това не е и не трябва да бъде програма за заетост на хора с увреждания или социална помощ на нуждаещите се. Все пак държавата се опитва да осъществява социалната си роля спрямо хората в неравностойно положение и по друг начин, макар че и там се проваля с гръм и трясък, едновременно с харченето на огромен ресурс.

Подобна промяна в закона към изкуствено премахване на конкуренцията и преференциално третиране на група от фирми би била абсолютно дискриминационна.

Ето и аргументите за това твърдение:

Първо, в самия закон е записано, че възлагането на обществени поръчки се извършва на принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2 от ЗОП).

В приетите през 2010 г. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки се посочва, че възложителите трябва да осигурят достатъчен брой надеждни участници в процедурата и да поставят изисквания, които не ограничават неразумно конкуренцията, не са дискриминационни, но поставят необосновани пречки за участие на определени предприятия и не фаворизират конкретни предприятия.

Изключително важно е и да не се възпрепятства ефективният конкурентен натиск. Насоката на КЗК е избягване на каквато и да било форма на преференциално или фаворизиращо отношение към определени кандидати, включително и към тези, които са утвърдени или традиционни участници на съответния пазар.

В допълнение -  правото на ЕС урежда основните принципи при възлагане на обществени поръчки, а именно равно третиране, недискриминация, ефективна конкуренция и прозрачност (Директива 17/2004 и Директива 18/2004).