ИПИ: Обществените поръчки не са програма за заетост за хората с увреждания

Второ, промяната в закона като помощ за хората с увреждания ще бъде дискриминационна и спрямо самите тях. В България работят 129 предприятия за хора с увреждания, в които са заети около 3000 души. В същото време преброяването на НСИ през 2011 г. показва, че лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане са 474 хил. души. Тоест, само 0,6% от хората с увреждания евентуално ще бъдат подкрепени, ако приемем, че всички фирми спечелят поне по един търг.

Като се има предвид, че от началото на годината само две от предприятията са проявили интерес към обявените поръчки, тогава проста сметка показва, че подпомогнатите ще бъдат 0,01% от хората с увреждания. Това показва, че дори да допуснем, че подобно подпомагане на хората с увреждания е приемливо, резултатът по никакъв начин няма да бъде оправдан.

Целият този въпрос трябва да се разглежда и през призмата на проблемите на възлагането на обществени поръчки. Запазването на определени обществени поръчки за дадена група в още по-голяма степен ще благоприятства неефективното възлагане на обществените поръчки.

И в момента повечето от нарушенията при възлагането на обществени поръчки от администрацията създават сериозни съмнения за клиентелизъм. Прави впечатление и че повечето от нарушенията са още при началната подготовка на поръчката. Тоест, отново могат да се търсят порочни практики при избор на изпълнител.

По данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност от началото на тази година над половината от слабостите при процедурите са още при подготовката на обществените поръчки. В същото време отчетът на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2012 г. показва, че за миналата година са открити нарушения при 51% от проверените обществени поръчки на обща стойност 9,3 млрд. лв. като при точно 100 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите.

Слабостите на българската администрация при провеждането на обществените поръчки многократно се споменават и в докладите на Европейската комисия и Международния валутен фонд.

Като заключение отново могат да се цитират Насоките на КЗК, където се казва, че „Колкото по-малко са активните оператори на съответния пазар, които доставят определена стока или услуга, толкова по-лесно е за тях да се споразумеят да манипулират участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки. В резултат на тръжните манипулации се стига до повишаване на цените във вреда на потребителите на съответните стоки или услуги, като едновременно с това силно се ограничава стимулът на участващите предприятия за инвестиции и иновации в процеса на производството и доставката на тези стоки или услуги. Това води до намаляване на ефективността на съответната стопанска дейност, от една страна, и до неефективно изразходване на бюджетни средства – от друга страна. Освен това, липсата на ефективна конкуренция при възлагането на обществените поръчки натоварва данъкоплатците със заплащане на раздути публични разходи и води до понижаване на качеството на публичните функции на възложителите на обществени поръчки.”

В допълнение, Насоките на ОИСР за борба с тръжните манипулации при обществените поръчки ясно препоръчват на възложителите: „Избягвайте всякакво преференциално отношение към даден клас или вид доставчици”.