2014 година през погледа на бизнеса

Това увеличение на минималната работна заплата прави трудно наемането на нискоквалифицирана работна ръка в редица икономически сектори и общини и води до допълнително съкращаване на нископлатени работни места, от една страна, и до разрастване на сивия сектор, от друга. Позицията на асоциацията е за договаряне на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности. Минималната работна заплата е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, а не като средство за разрешаване на социални проблеми.

Инвестиционните намерения

Очакваме ръст. В съществуващите предприятия те ще са предимно в технологична модернизация и енергийна ефективност и по-малко в капацитет, поради бавното възстановяване на европейската икономика. По-значим резерв има в привличането на нови инвестиции „на зелено”. Необходимостта от реиндустриализация на Европа е все по-осъзната. Не трябва да изпускаме възможността изгодно да позиционираме страната си като инвестиционна дестинация в този процес. АИКБ подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, като я оценява като един от основните фактори за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. От друга страна обаче недобрата бизнес среда и тромавото административно обслужване отблъсква инвеститорите от страната ни. С оглед привличането на инвестиции са нужни сериозни промени в административното обслужване, разширяване на обхвата на електронните услуги, които могат да се използват от бизнеса и въвеждането на електронното правителство като цяло. Като представители на реалния сектор, на индустрията, искаме ясно да заявим - смяната на три правителства годишно и сериалът с протести и контрапротести и прочие борби за оглозгания кокал, вместо концентриране на общественото внимание и натиск за истински реформи, не спомагат за привличане на инвеститори, смята Велев.

В кои сфери се очаква да бъдат съсредоточени по-голяма част от вложенията?

Не се очертават хитове и балони като при недвижимите имоти и капиталовия пазар преди кризата и ВЕИ-тата по-късно. С потенциал и набрана скорост са туризмът и селското стопанство, ИТ-секторът, машиностроенето и електротехниката, текстилът, инфраструктурата. Държавата може да влияе на процеса чрез по-добра и неутрална бизнес среда, при която да се изявят конкурентните предимства. Както и с по-добро управление на публичните фондове - например в селското стопанство. Там досега неправилно се насърчаваха основно дейности с малко персонал и малка добавена стойност като зърнопроизводство и технически култури за сметка на производството на плодове и зеленчуци и животновъдство.

Експортните политики

Многократно сме предлагали държавата да подпомогне участието на българските предприятия на международни форуми (изложби, панаири, експозиции и т.н.) и това вече се прави. Необходима е обаче повече гъвкавост. Подпомагането се изразява в поемане на част от разноските за участие на българските предприятия, но само в определени изложения, а не там, където за предприятията е най-полезно.
След срещата ни с министъра на външните работи и оповестените реформи за икономизиране на външната ни политика, очакваме и активизиране на българските посланици и службите по търговско-икономическите въпроси в чужбина с оглед на защитата на интересите на българските компании в съответната страна и насърчаване на стокообмена. БАЕЗ и ББР следва да предоставят по-атрактивни възможности за експортното застраховане и експортното кредитиране за МСП в България. Изобщо очакваме една по-прагматична външна политика, насочена към интересите на българската икономика.

За усвояването на еврофондовете

Ролята на еврофондовете за подобряване на бизнес средата трябва да търсим при проблемите с инфраструктурата, образованието и доброто управление. Така например, като казваме, че София не е България, да си отговорим на въпроса кое е по-важно - метро в София или магистрала в България? Или пристанище? Или летище? За образованието пак да повторим – трябват ни инженери и техници. Що се отнася до доброто управление, ще е от огромна обществена полза ако медиите със същото настървение с което търсят отговор на въпроса „КОЙ предложи?”  потърсят отговор и на въпроса „ДОКЪДЕ стигнахме с електронното правителство?”

Въпреки известните неблагополучия, като цяло усвояването на еврофондовете се подобрява. Това е нормално и естествено – трупаме опит, административен капацитет, учим се от грешките. В това отношение с най-осезаем прогрес и полза за бизнеса е Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Най-накрая българският бизнес беше чут и отклонени средства от програмата за изграждане на сгради /Технопарк/ бяха възстановени за технологична модернизация и иновации в предприятията. Очакваме за следващия програмен период и ограничаване на пилеенето на ресурс в скъпо струващи и потъващи в банковата система схеми за финансов инженеринг за сметка на доказалите се като високоефективни и търсени от бизнеса схеми за технологична модернизация, енергийна ефективност, иновации и насърчаване на износа.

Общо за еврофондовете - без решение на този етап остават проблеми като третирането на МСП като големи предприятия и свързаните с това ограничения, прекомерната изискуемост на банкови гаранции, липсата на бърз и ефективен механизъм за разрешаване на спорове по наложени финансови корекции.