2014 година през погледа на бизнеса

За потреблението и покупателната способност може да се съди само по прогнозни данни. От проучването на БТПП се прави извод, че приходите от продажби в страната през 2014 г. ще нараснат за 33,7% от фирмите, при 30,7% през 2013 г. Без промени прогнозират 49,1% от фирмите, при 49% през 3013 г. Песимистите намаляват от 20,3% през 2013 г. на 17,2% през 2014 година. Изводът е, че потреблението няма да се промени съществено.

Една от причините за ситуацията на вътрешния пазар и ниските очаквания за продажби в страната е точно това, че няма достатъчно средства в голяма част от обществото. Но причините не се изчерпват с това. Голямата причина е сериозната степен на несигурност в политическата обстановка, заради което се отлагат инвестиционни планове, заради което продължават да се натрупват средства в банки и да се ограничават и гражданите и фирмите в правене на нови стъпки. Затова е важно икономическата среда да бъде по-сигурна. По никакъв начин това няма да се постигне с непредсказуеми действия като изненадващото налагане на 20% такса върху приходите от възобновяеми енергийни източници, които не са взети предвид в плановете на компаниите, които са инвестирали. Във всички страни обичайно действието е занапред, а не ретроактивно. Не изключваме решението да не издържи една съдебна проверка за това дали е основателно или не.

Заплащането на труда трябва да е обвързано с производителността

Административното увеличаване на заплащането, например на МРЗ, води до дисбаланс в заплащането на всички служители в една фирма, и при непроменена производителност на труда се пристъпва към съкращения на ниско квалифицираните служители. Минималната работна заплата е работна заплата, измерител на количеството и качеството на положения труд, а не помощ за бедни. Работната заплата трябва да отразява повишаването на производителността на труда, на качеството на труда, интензивността, за да могат хората, които го упражняват, да защитят по-високи доходи.

Минимални са очакванията за инвестициите. В трите направления, които най-много затрудняват бизнеса  - липсата на добра администрация, в т. ч. електронно правителство, твърде подвижното законодателство и липсата на достъп до финансиране, не е постигнат съществен напредък. При това положение не е изненадващо да се отлагат нови инвестиции и да се отлагат планове за разширяване на съществуващи, въпреки отличните други макроикономически показатели на страната. Това забавяне и липсата на бързи реформи, вероятно е една от сериозните причини за намаляване на перспективата по рейтинга за България.

При основните макроикономически показатели, заложени в Бюджет 2014 година, отново прави впечатление в последно време, че има нужда от по-качествена работа и по-стриктно изпълнение на задълженията на органите, които трябва да осигурят контрола по събирането на приходите в бюджета. Там се крият сериозни резерви, в т. ч. работещите в митниците, в общественото осигуряване и всички органи, от които зависят приходите в бюджета.

Наченки на оптимизъм в икономиката показа годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК). Българската икономика се оттласква от дъното, сочат резултатите от традиционната годишна анкета сред членовете на камарата. Проучването е проведено сред 462-ма мениджъри и собственици на компании.

Макар 39% да предвиждат застой в икономическите процеси през 2013 г., анкетата показва наченки на оптимизъм – 33% очакват възстановяване на растежа над 1,5%, докато през 2012 г. оптимистично настроени са били едва 16 на сто от анкетираните. Категорично се обръща и тенденцията сред отговорилите „очаквам задълбочаване на кризата“ – през миналата година далите такъв отговор са били два пъти повече (51%) спрямо 2013 година (25%).

По отношение на бизнес плановете за 2014 г. най-сериозна активност фирмите планират при разработването на нови продукти и услуги, търсенето на нови пазари и увеличаването на обема на производството. Всеки втори анкетиран декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност.

Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (18,8%), ръст на работните места (32%) и инвестиции в производствени мощности (39%).

Обръща се тенденцията спрямо 2012 г. по отношение на намерението на мениджърите да ползват европейските фондове за развитие на своята дейност. 59% от анкетираните планират да кандидатстват през 2014 г. с европроекти, 25% нямат подобно намерение, а 16% все още не са решили. За сравнение, през 2012 г. планове за кандидатстване с европроекти са декларирали едва 24% от анкетираните, докато преобладаващото мнозинство (67%) не са имали подобни намерения.