КЗК: Регулираните цени могат да възпрепятстват газификацията на страната

Позицията на доставчика „Булгаргаз“ оказва негативно влияние надолу по веригата и в частност на пазара на снабдяване с природен газ до крайните потребители. Тази позиция е повлияна от структурата на българския газов пазар и от наличието на регулирани цени за снабдяване, включително и за промишлени клиенти.

Прилагането на промишлени цени и за промишлени клиенти може да се окаже проблем от гледна точка на европейското законодателство.

Това се казва в заключенията на секторния анализ за пазара на природен газ у нас, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията. Проверката обхваща период от началото на 2008 година до юни 2013 година и е изготвена на базата на данни, предоставени от заинтересованите компании в сектора.

Всички запитани дружества са посочили, че липсва целенасочена държавна политика в подкрепа на газификацията на домакинствата. Конкуренцията на пазара на енергийните ресурси и услуги, изразяваща се в субсидиране на цените на електричеството и толериране на топлофикацията, спират развитието на газификацията, посочват от сектора.

Припомняме, че по данни на Министерството на икономиката и енергетиката у нас газифицирани са едва 3% от домакинствата. Този процент е много нисък, признават управляващите и обещават мерки за насърчаване на потреблението на природен газ от гражданите.

По отношение на доставките за крайните потребители се посочва, че цената за тях е регулирана, защото се смята, че е услуга от обществен интерес. В същото време обаче цената на природния газ е висока за българските потребители и една от причините за това е обвързаността й с цените на петрола. Това е традиционен модел на ценообразуване, но той все по-често критикуван, защото на пазарите на петролни продукти цените са по-високи, в резултат на специфични предпоставки, отбелязват от КЗК.

Институцията припомня още, че в момента Европейската комисия образува официално производство срещу „Газпром“, разследвайки дали предприятието налага нелоялни цени на своите клиенти в Централна и Източна Европа. Проверка има и по отношение на ролята на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на газовия пазар у нас. 

Българските доставчици се оплакват и от някои практики на „Булгаргаз“. Една от тях е и изискването за 100% авансово заплащане за повече от един месец, както и от наличието на клауза „take or pay”. Тази клауза също е типична за договори за доставка на природен газ и предвижда задължително плащане на заявени количества, независимо дали са потребени или не. Тя обаче е важна при планирането на добива.

За „Булгаргаз“ също съществува подобна клауза в договора за доставка от „Газпром“, но държавната компания може да „лавира“ с газохранилището в „Чирен“, където може да съхрани нереализирано количество или да изтегли газ над заявеното. Никой друг участник на пазара на природен газ у нас обаче не може да се възползва от този буферен механизъм, отчитат от антимонополната институция.

Клаузата е заплаха за конкурентния пазар, ако някой налага нелоялни цени или търговски практики на своите клиенти, отчита КЗК.

Много малък брой крайни снабдители могат да закупуват от природния газ, добиван на територията на страната. Природният газ, добиван от „Галата“ и „Девенци“ е на по-ниска цена, от този на „Газпром“. Между 80 и 100% от него се изкупува от „Булгаргаз“ и крайните доставчици имат ограничен достъп до суровината.

От КЗК отчитат още, че се бави процесът на сертифициране на „Булгартрансгаз“ като независим оператор на преносната мрежа, липсват и правила за ползване на мрежите на дружеството.

Разрешаването на посочените проблеми изискват допълнителни усилия от страна на законодателната и изпълнителната власти, а също и от страна на енергийния регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Довършването на междусистемните газови връзки, както и разработването на Южния газов коридор, ще разнообрази източниците на доставка. Препоръката на антимополната комисия е и да се увеличава добивът на газ от местни източници.

Анализът на КЗК ще бъде изпратен до министъра на икономиката и енергетиката, Народното събрание и ДКЕВР за „евентуално предприемане на подходящи мерки за подобряване на конкурентната среда“, допълват от институцията.