Дефлацията се стабилизира около половин процент

Дефлацията продължава да се колебае около половин процент на годишна база за четвърти пореден месец, като за ноември тя е 0,6%, показват данните на Националният статистически институт.

Спрямо октомври дефлацията е 0,4%, а от началото на годината - 0,9%. За периода декември 2013 - ноември 2014 г. спрямо предходните 12 месеца има средногодишна дефлация от 1,5%.

Спрямо ноември миналата година най-много са поевтинели следните групи стоки: транспорт (-8%), съобщения (-6,9%) и здравеопазване (-3,7%), а най-много са поскъпнали: жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива (+4,3%) и образование (+2,5%).

По подгрупи най-голям спад на годишна база има при: стоматологични услуги (-23%), пътнически въздушен транспорт (-22%) и застраховки, свързани с жилището (-19%), а най-силен ръст при: електроенергия (+8,9%), плодове (+6,9%), зеленчуци (+5,4%) и топлоенергия (+4,5%).

Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) по месеци:

Графика: НСИ

Според БНБ определящо значение за запазване на дефлацията през 2014 г. имаше както продължаващото поевтиняване на транспортните горива, които следваха цената на петрола на международните пазари, така и поевтиняването на телекомуникационните услуги, самолетните полети, стоматологичните услуги и стоките за дълготрайна употреба под влияние на вътрешни за страната фактори.

В края на периода се формира слаба тенденция към намаляване на дефлацията в резултат от увеличението на цената на електроенергията за бита с 1,7% и 10,1%, съответно от юли и октомври, и поскъпването на непреработените храни през третото тримесечие, отчитат от централната банка.

Очакванията на експертите от БНБ за инфлацията през четвъртото тримесечие на тази година и в началото на следващата са тя да остане отрицателна, но с тенденция към забавяне в темпа на спад на цените. Това ще се определя главно от увеличението на регулираната цена на електроенергията за бита от октомври и в по-малка степен от ограничаване на дефлацията при енергийните продукти и базисната инфлация.

Прогнозите на правителството предвиждат дефлация при потребителските цени (по европейската методология*) от 1,5% през тази година и инфлация през следващите три от съответно 0,1%, 1,1% и 1,6%.

Потребителските цени спрямо октомври са се понижили с 0,4%, като най-много е поевтинял транспортът (-3,3%), а най-силно са поскъпнали облеклото и обувките (+0,8%).

Сред хранителните продукти най-много са поевтинели: цитрусови и южни плодове (-12,5%), ябълки (-4,1%), домати (-2,8%), яйца (-2,5%) и захар (-2,4%), а най-силно са поскъпнали: зеле (+7,9%), маргарин (+3%) и краставици (+2,7%).

Извън хранителните стоки най-много са поевтинели: автомобилен бензин А 95 Н - с 5,8%, дизелово гориво - с 5,6% и газ пропан-бутан за ЛТС - с 5,3%, а най-силно са поскъпнали: вестници - с 5,3% и топлинна енергия за отопление - с 1,4%.

През миналия месец цените на лекарските услуги се повишават с 0,2%, а цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти, както и цените на стоматологичните услуги, са без изменение.

През септември цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се понижили с 0,1% спрямо октомври. От началото на годината в малката кошница има инфлация от 0,5%.

Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-0,1%), нехранителни стоки (-0,2%) и услуги (+0,1).

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,5%, а на годишна база – 1,9%. Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 2,3%, а за последните 12 месеца до ноември спрямо предходните 12 – 1,5%.

* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).