Каролев: Депозитът не е инструмент за спестяване за пенсия

Спестяване в лична пенсионна сметка, а не депозит в банка, е добра форма на спестяване за старини. Тази теза застъпи пред Нова телевизия Владимир Каролев, съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски, в отговор на въпрос къде е по-добре хората да внасят своята вноска за допълнителна пенсия – дали в НОИ, или в частен фонд.

Не трябва да се противопоставя солидарен разходопокривен фонд с частните пенсионни фондове, това са съвсем различни инструменти, каза той.

По думите му в други европейски държави – Швейцария и Швеция например, правителствата започват да стимулират спестяванията за пенсия под различни форми. Едната форма е спестяване в лична пенсионна сметка. При депозита в банка, което е друга форма на спестяване, човек може да се изкуши и да не направи вноска за пенсия. Това не е инструмент, на който може да се разчита за пенсия, категоричен е Каролев.

„Неслучайно в тези държави спестяванията в пенсионните им фондове са повече от брутния им вътрешен продукт“, твърди той. По думите му човек, който може да си направи сметката, ще установи, че продуктът на частните пенсионни фондове е полезен.

Ако се разчита само на НОИ, в дългосрочен план няма кой да внася осигуровки за нашите пенсии, на работещите сега, аргументира се Каролев. Той посочи, че в държавите, където има солидарен стълб, все по-малко хора издържат повече пенсионери поради два дълготрайни демографски фактора. Първият е, че хората, които за първи път влизат в пазара на труда, са по-малко от пенсионерите и това е необратим факт, а вторият е, че живеем по-дълго.

От своя страна, икономистът проф. Кръстьо Петков се съгласи, че половината от страните в ЕС наистина са въвели втори задължителен пенсионен стълб. Той коментира, че всеки работещ и осигуряващ се за втора пенсия трябва да направи калкулация за себе си и ако не може, професионални гилдии да започнат финансово ограмотяване, което е и препоръка на ЕК, напомни той.

Петков потвърди информацията от пресата, че високите такси изяждат парите за старини. Той уточни, че заключението е направено въз основа на разработката на Комисията за финансов надзор от септември, в която изрично е казано, че с таксите след 40 години спестяване 20% от партидата ще отиде само за управление на таксите. Това не е нормално, заяви Петков.

Каролев обаче не се съгласи с твърдението, като посочи, че българските пенсионни фондове не са работили за период от 40 години, за да може да се направи подобна сметка.

Той разясни, че има две такси, които удържат пенсионните фондове – 5% еднократна такса само върху новата вноска и 1% такса за управление на активите. Средната такса, която един фонд в България взима за управлението на нашите спестявания, е малко над 1%, уточни той.

Петков отбеляза, че вече има подготвен проектозакон, в който ще бъде намалена таксата от 5% на 3%. "Иначе таксите, които се облагат на индивидуалните партиди, са 5% плюс 1% индивидуална такса, което прави общо 6%. Това е четири пъти повече от средното за Европа”, коментира той.

По думите на проф. Кръстьо Петков може да се намери формула, така че в България да се развиват едновременно и първият, и вторият стълб на пенсионно осигуряване с право на избор, но не еднократно.

Всичко за пенсионната реформа може да следите тук