Дълговете на бизнеса продължават да се увеличават

Дълговете на бизнеса са продължили да растат и през 2013 г., като достигат 171 млрд. лева в края на годината. Това сочат данните на Българската стопанска камара. Спрямо 2012 г. ръстът е в рамките на 1,9 на сто, но спрямо 2010 г. увеличението е от 8,3%, показва статистиката на организацията.

От Камарата припомнят, че през 2013 г. е отчетена дефлация от 1,6 на сто, което означава, че реалната задлъжнялост е много по-голяма - 173 млрд. лева, изчисли зам.-председателят на БСК Камен Колев.

Той посочи, че само по себе си увеличението не е "някаква вредна тенденция, а трябва да се вземе предвид и ръста на икономиката". В годините на икономически подем растат и задълженията и данните на БСК го показват - в периода 2005 -2008 г., т.е. в годините преди кризата, има значително по-голям ръст на задълженията спрямо ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Икономиката на страната в този период се разширява с 6,2%, я задълженията се увеличават с 32,5 на сто. В периода 2009 - 2013 г. ръстът на БВП и на задълженията вече е много по-съизмерим - 1,1% ръст на икономиката спрямо 2,3 на сто на задълженията. 

През 2013 година продължава да се наблюдава негативно съотношение между размера на задължнялостта и приходите от продажби. В последните години обаче се наблюдава леко подобрение - през 2009 г. на 1 лев приходи има 1,57 лева задължения, а през 2013 година задължението вече е 1,38 лева на 1 лев приходи от продажби.

Статистиката на БСК показва още, че най-голям е делът на междуфирмените задължения - 117 млрд. лева, или 68% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Задълженията на фирмите към банки и други финансови предприятия са 46,9 млрд. лева, или 28% от всички задължения. Данъчно-осигурителните задължения са 5 млрд. лева, а задълженията към персонала - 2 млрд. лева.

Съпоставката спрямо 2012 година показва, че задълженията към финансови предприятия намаляват с 1,6 млрд. лева. От БСК разчитат това като знак за намаляването на инвестиционната активност, тъй като спадът спрямо предходни периоди е основно по отношение на дългосрочните, тоест инвестиционни кредити.

Ръст спрямо 2010 година обаче има по отношение на краткосрочните заеми - в рамките на 20 на сто, което пък показва, че фирмите страдат от недостатъчно оборотни средства.

Най-големи задължения имат предприятията от секторите търговия, транспорт, туризъм, енергетика, рециклиране, които съставляват към половината от задълженията на нефинансовите предприятия, показва още статистиката на БСК. Именно в тези сектори може да се очакват и фалити на фирми, посочи Колев. Заплаха от фалити има и по отношение на строителни предприятия, допълни той.

"Очакваме скромен растеж на БВП в рамките на 1%", посочи още зам.-председателят на Камарата. Това, както и свиването на инвестициите (с 15,6% за периода 2009 - 2013 г.) допълнително ще окаже негативно влияние върху задлъжнялостта.

Запазва се високо нивото на необслужваните кредити, а и дефлационните процеси ще съдействат за увеличаването на задлъжналостта, макар и дефлацията да оказва позитивно въздействие върху бюджетите на домакинствата.

Благоприятно влияние върху задълженията на бизнеса ще има постепенното излизане на страните от Европейския съюз (ЕС) от кризата, както и увеличаването на износа. Като позитивни фактори се разглеждат намалението на цените на петрола и енергийните ресурси и ускореното усвояване на средствата от европейските фондове.

От БСК препоръчват да се улесни достъпът до правосъдие и да се ускорят процедурите по несъстоятелност като начин за намаляване на задлъжнялостта. Камен Колев посочи, че тромавата процедура по несъстоятелност бави бързото прехвърляне на активите, така че те отново да заработят и да носят доход. Затова и препоръката е да бъде създадена борса на задълженията.

Представителите на бизнеса настояват и за подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините.

От БСК са направили и статистика за задълженията към бизнеса. Данните показват, че през 2013 г. държавата и общините са натрупали 277 млн. лева просрочени задължения към фирмите. От тях 108 млн. лева са просрочените вземания на бизнеса от държавата, а останалите са на местните администрации.

Колев обясни по-големия дял на задълженията на общините с по-тежкото им финансово състояние, спрените европейски програми и забавени плащания от държавата за делегирани дейности.