Дълговете на бизнеса са продължили да растат и през 2013 г., като достигат 171 млрд. лева в края на годината. Това сочат данните на Българската стопанска камара. Спрямо 2012 г. ръстът е в рамките на 1,9 на сто, но спрямо 2010 г. увеличението е от 8,3%, показва статистиката на организацията.
От Камарата припомнят, че през 2013 г. е отчетена дефлация от 1,6 на сто, което означава, че реалната задлъжнялост е много по-голяма - 173 млрд. лева, изчисли зам.-председателят на БСК Камен Колев.
Той посочи, че само по себе си увеличението не е "някаква вредна тенденция, а трябва да се вземе предвид и ръста на икономиката". В годините на икономически подем растат и задълженията и данните на БСК го показват - в периода 2005 -2008 г., т.е. в годините преди кризата, има значително по-голям ръст на задълженията спрямо ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Икономиката на страната в този период се разширява с 6,2%, я задълженията се увеличават с 32,5 на сто. В периода 2009 - 2013 г. ръстът на БВП и на задълженията вече е много по-съизмерим - 1,1% ръст на икономиката спрямо 2,3 на сто на задълженията.
През 2013 година продължава да се наблюдава негативно съотношение между размера на задължнялостта и приходите от продажби. В последните години обаче се наблюдава леко подобрение - през 2009 г. на 1 лев приходи има 1,57 лева задължения, а през 2013 година задължението вече е 1,38 лева на 1 лев приходи от продажби.
Статистиката на БСК показва още, че най-голям е делът на междуфирмените задължения - 117 млрд. лева, или 68% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Задълженията на фирмите към банки и други финансови предприятия са 46,9 млрд. лева, или 28% от всички задължения. Данъчно-осигурителните задължения са 5 млрд. лева, а задълженията към персонала - 2 млрд. лева.
Съпоставката спрямо 2012 година показва, че задълженията към финансови предприятия намаляват с 1,6 млрд. лева. От БСК разчитат това като знак за намаляването на инвестиционната активност, тъй като спадът спрямо предходни периоди е основно по отношение на дългосрочните, тоест инвестиционни кредити.
Ръст спрямо 2010 година обаче има по отношение на краткосрочните заеми - в рамките на 20 на сто, което пък показва, че фирмите страдат от недостатъчно оборотни средства.
Най-големи задължения имат предприятията от секторите търговия, транспорт, туризъм, енергетика, рециклиране, които съставляват към половината от задълженията на нефинансовите предприятия, показва още статистиката на БСК. Именно в тези сектори може да се очакват и фалити на фирми, посочи Колев. Заплаха от фалити има и по отношение на строителни предприятия, допълни той.
"Очакваме скромен растеж на БВП в рамките на 1%", посочи още зам.-председателят на Камарата. Това, както и свиването на инвестициите (с 15,6% за периода 2009 - 2013 г.) допълнително ще окаже негативно влияние върху задлъжнялостта.
Запазва се високо нивото на необслужваните кредити, а и дефлационните процеси ще съдействат за увеличаването на задлъжналостта, макар и дефлацията да оказва позитивно въздействие върху бюджетите на домакинствата.
Благоприятно влияние върху задълженията на бизнеса ще има постепенното излизане на страните от Европейския съюз (ЕС) от кризата, както и увеличаването на износа. Като позитивни фактори се разглеждат намалението на цените на петрола и енергийните ресурси и ускореното усвояване на средствата от европейските фондове.
От БСК препоръчват да се улесни достъпът до правосъдие и да се ускорят процедурите по несъстоятелност като начин за намаляване на задлъжнялостта. Камен Колев посочи, че тромавата процедура по несъстоятелност бави бързото прехвърляне на активите, така че те отново да заработят и да носят доход. Затова и препоръката е да бъде създадена борса на задълженията.
Представителите на бизнеса настояват и за подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините.
От БСК са направили и статистика за задълженията към бизнеса. Данните показват, че през 2013 г. държавата и общините са натрупали 277 млн. лева просрочени задължения към фирмите. От тях 108 млн. лева са просрочените вземания на бизнеса от държавата, а останалите са на местните администрации.
Колев обясни по-големия дял на задълженията на общините с по-тежкото им финансово състояние, спрените европейски програми и забавени плащания от държавата за делегирани дейности.


Мечка е убила млад мъж на Витоша
Колко струва един абитуриентски бал?
Русия съди легендарна лекоатлетка, противничка на Путин, за 80 евро
Турция предложи да се построи тръбопровод през България за 1,2 милиарда долара за военните нужди на НАТО
В Украйна посещенията при психиатри се увеличили със 173% в хода на войната
Rezilient Health за възможностите на телемедицината, част 1
Rezilient Health за възможностите на телемедицината, част 2
DP World са оптимисти за експанзията на Африка
Свръхбогатите увеличават залозите в икономиката на конфликтите
AI помага в анализа на корпоративни документи, но контролът остава при човека
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Дженифър Анистън намери щастието с Джим Къртис
Барбара Палвин и Дилън Спраус очакват първото си дете
6 неустоими рецепти за италиански кексове
Сутрешни навици, които могат напълно да променят деня ви
Захарова: Европейският парламент, докато поучава Китай, игнорира тиранията в Украйна и ЕС


преди 11 години Дейта, много лесно се измерва, пич! Аз лично практикувам следния метод:карам колежката от счетоводството да ми направи един опис на фактурите, които сме издали и по които, след изтичане на срока на дговореното разсрочено плащане все още няма постъпили пари. Сумирам и ... готово!Хайде, да научиш ии от мене нещо.... хахаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години много ми е интересно как го измерват това междуфирменно чудо ? Но ако трябва да влезем в темата - щом се увеличава значи лихвите все още са високи а кредитите - малко отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Без рестартиране трудно ще се оправи задлъжнялостта. Ето, КТБ-то затъна, рестартира се и сега вече няма проблем. Ако в икономиката започнат да се трупат дългове както сега, може би е време да се рестартира и да се даде равен шанс за старт, както беше в началото на 90-те години, в началото на прехода. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ще рестартирате...! Това ви е игричка неква...! ***! Нали знаеш деца и *** като си играят с кибрит какво става? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами как да няма междуфирмена задлъжнялост, след като и съда забранява прихващането на дългове. Че и наказа EVN задето си е прихванал 25 милиона стари задължения на НЕК към тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Май скоро ще трябва да рестартираме.117млрд. лв. е почти двойно на БВП-то ни, по спомен БВП-то ни беше 60-70 млрд.лв. Отделно 46.9млрд.лв. към банките е сума съизмерима с депозитите привлечени в банките, а те банките и на физ. лица уж дават.кредити ...Тази задлъжнялост май скоро ще трябва да се изчисти и да рестартираме системата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар