Ще спести ли публични средства готвеното от МЗ споразумение за лекарствата?

Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) е против генеричната индустрия да бъде включвана в споразумение между Министерството на здравеопазването и и иновативната фармацевтична индустрия, което не е публично оповестено и не е взела участие в изготвянето му. Това съобщават от асоциацията на генеричните производители в писмо до медиите.

Като посочват, че БГФармА приветства всеки опит на Министерството на здравеопазването за оптимизиране на разходите на НЗОК за лекарства, който се основава на европейските практики, от генеричната асоциация категорично заявяват, че БГФармА не приема подобно споразумение да излиза извън рамките на отговорностите на иновативните фармацевтични производители, като те биват прехвърлени и върху генеричните производители.

Припомняме, че в средата на януари здравният министър Петър Москов обяви, че предстои подписване на рамково споразумение между Министерството на здравеопазването и фармацевтичната индустрия за изцяло нова философия за плащането на лекарствата.

От БГ Фарма обаче алармират, че не са запозати със съдържанието на въпросното споразуение и се опасяват, че може да бъдат включени като платци по него без тяхно съгласие.

От МЗ посочват, че споразумението е насочено към контролиране на разхода в НЗОК за лекарства. Поредица от срещи между БГФармА и заместник-министър Бойко Пенков не са дали резултат, коментира за Investor.bg Росен Казаков, изпълнителен директор на генеричната асоциация. Той обясни, че най-вероятно това споразумение съдържа клауза, според която иновативната индустрия, в опит да заобиколи зъдължителни отстъпки в цените на лекарствата, предлага да връща пари на държавата в случай на преразход на бюджета за лекарства, който е предварително регламентиран в споразумение.

Според Казаков ако това споразумение бъде подписано без участието на БГ Фарма, генеричните производители ще бъдат ощетени, а в крайна сметка може да се окаже, че държавата няма да спести публичен ресурс и отново ще е в преразход. По думите му подобни практики в други държави са доказали своята неефективност и липсата на изгода за публичния ресурс. Наред с това подобна стъпка не гарантира и намаляване на доплащането за лекарства от страна на пациентите, каза Казаков.

Той допълни, че изчисления показват, че ако иновативната индустрия плаща отстъпки на Здраваната каса за лекарства, ще губи от печалбата си около 30%, а в случай на връщане на пари в бюджета на фонда, загубата ще е само 5 на сто.

Както в цяла Европа, така и в България генеричните медикаменти не са свързани по никакъв начин с дефицитите на здравните фондове, в частност на НЗОК. Напротив, прогенеричната политика е сред основните инструменти за разумно изразходване на обществените пари за лекарства, като с много по-малко средства се покрива лечението на огромни групи пациенти, напомнят от БГФарма.

В България възможностите на генеричната индустрия за оптимизиране на разходите за лекарства съвсем не са изчерпани, посочва се още в писмото. Тъй като ръстът на разходите на НЗОК за лекарства се дължи основно на иновативни лекарствени продукти, това означава, че основната страна, отговорна за поемане на ангажимент към държавата относно контролиране на разходите на НЗОК за лекарства, са производителите на оригинални продукти. Затова би било парадоксално генеричната индустрия да бъде привлечена към споразумение, което по дефиниция трябва да бъде сключено между МЗ и иновативната индустрия, посочва се в писмото.