Спасяването на БДЖ – нови инвестиции, погасяване на дългове и оптимизация

Нови инвестиции, нови информационни системи, погасяване на дълговете, осребряване на излишния капацитет и оптимизация на процесите и персонала. Това предвижда средносрочната стратегия за развитие на железниците и за оздравяване на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, която днес беше представена от министъра на транспорта Ивайло Московски, ръководствата на БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и представители на парламента.

Документът е в обем от 400 страници. Още днес той ще бъде публикуван на сайтовете на всички отговорни ведомства, за да бъде подложен на обществено обсъждане в следващия месец. На утрешното заседание на парламентарната транспортна комисия стратегията ще бъде представена и пред депутати.

Московски коментира, че идеята е Народното събрание да гарантира, че стратегията ще се изпълнява през следващите 7 години без значение от правителствата.

Инвестиции

От 2015 до 2022 г. се предвижда минималните инвестиции в железницата да са 210 млн. лв. С тях биха могли да се закупят 15 нови електрически мотриси, коментира главният изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ Владимир Владимиров. Оптимистичният вариант, с който би могло да се осъществи цялостното обновление на парка на железниците, е за 430 млн. лв.

Два варианта има и за погасяването на дълговете на БДЖ към кредиторите. Според песимистичния сценарий държавата ще трябва да отпусне на превозвача 300 млн. лв. за 7-годишния период, а според оптимистичния ще са необходими 134 млн. лв., посочи Владимиров. В тях са включени и 75-те млн. лв., които БДЖ дължи на НКЖИ.

Оптимизация и съкращения

Стратегията предвижда да се продадат излишните локомотиви, вагони, сгради и терени, от които също ще постъпят средства за инвестиции или погасяване на дълговете. Излишният капацитет на „Холдинг БДЖ“ се оценява на 69 млн. лв.

Предвижда се и оптимизация на процеси и дейности в холдинга, както и съкращение на персонал – по около 600 души от „Пътнически превози“ и „Товарни превози“. Владимиров увери, че съкращенията ще се извършват чрез пенсиониране на служители на възраст за пенсия и „естественото текучество на персонала“.

Що се отнася до НКЖИ, генералният й директор Минчо Ламбрев обясни, че персоналът вече е намален с една четвърт, затова усилията ще отидат в други насоки за оптимизация.

Той посочи, че е възможно да се опитат да отдадат на концесия някои жп линии, обмисля се  и възможност част от линиите да се дадат за ползване от общините, както и да им се прехвърли част от субсидията за БДЖ, за да организират те сами регионалния си жп транспорт.

Ако двата варианта не проработят, едва тогава ще се пристъпва към консервиране на отделни нерентабилни отсечки, както и закриване на линии.

Ламбрев обясни, че НКЖИ ще поиска и пари от бюджета за обновяването на жп трасето София – Варна. За целта се необходими около 1,4 млрд. лв.

Московски е скептичен, че държавата ще може да отдели пълното финансиране, но смята, че ще може да се финансират поне частични ремонти.

Министърът допълни, че целта на реформите е жп секторът да стане по-привлекателен от автомобилния транспорт. Според него заради начина на формиране на инфраструктурните такси има дисбаланс, а се налага държавата все повече да финансира пътния сектор, защото приходите от винетки не достигат за поддръжката на пътища.