Проф. Искра Белева: Заетостта ще се увеличи с 1% през тази година

Заетостта в България ще се увеличи с 1% през тази година спрямо предходната, прогнозира в интервю за БТА заместник-директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. д-р Искра Белева.

Очакванията на икономиста са свързани с прогнозите за плавно ускоряване на икономическия растеж.

“В последните месеци има признаци на минимално нарастване на заетостта и респективно на намаляване на безработицата, смята проф. Белева. "Имаме оживяване на заетостта, макар и много малко - тя нараства с около 20 хиляди души по данни на националните сметки на Националния статистически институт (НСИ) и някои отрасли започват да проявяват признаци на абсорбиране на част от излишната в кавички работна сила", допълни тя.

Успокояването на политическата обстановка също е дало възможност на бизнеса да поеме въздух, казва още Белева. Пролетното оживление на сезонните дейности също е фактор за привличане на работна сила.

Оперативните програми

България ще разчита и на успешното продължаване на оперативните програми, те трябва да са обвързани при всички случаи с възможно най-подходящата заетост, посочи Белева. Ефектът на Оперативна програма "Развитие на Човешките ресурси" в частта за насърчаване на заетостта и повишаване на производителността на труда се измерва с около 360 хиляди души, които са влезли в заетост или са преминали през различни форми на обучение.

По думите й трябва да се намери начин да се интегрира целият контингент от безработни извън работната сила - 360 хиляди безработни и 200 хиляди извън работната сила. Това е много сериозен трудов ресурс, който не работи, а потребява и товари всички системи - социална, осигурителна и пенсионната.

Икономистът коментира, че са драстични и регионалните дисбаланси на пазара на труда и не може да се прогнозира намаление на ножицата, а по-скоро въпросите трябва да са свързани с това как да се запазят на сегашното ниво.

Глад за висококвалифициран труд

Характерно за нашия пазар на труда е наличието и на 49 хиляди висшисти безработни, което означава, че има толкова много висши заведения, произвеждащи кадри, които след това не могат да намерят адаптация, коментира проф. Белева. Според нея имаме повече предлагане на икономисти, маркетингови специалисти, финансови специалисти, прависти. 

Като особеност на българския пазар на труда проф. Белева открои високо изразеното противоречие между търсенето и предлагането на труд. Имаме глад за висококвалифициран труд - търсят се инженери, IT специалисти, търсят се и лекари, учители, търсят се и шивачки, каза проф. Искра Белева. 

Съществуват и няколко много консервативни системи, в които влизането на пазара на труда в заетост е на принципа някой да излезе, за да се заеме място, отбеляза проф. Белева. 

На пазара на труда има и значителни контингенти на хора с ниско образование, без квалификация, сред тях за съжаление са и една кохорта от млади хора, които никога не са влизали в заетост, отбеляза професорът от БАН. В България има 67 хиляди души, които никога не са имали заетост преди и това е само сегмент от всичките 200 хиляди извън пазара на труда, допълни тя.

Младежката безработица и безработицата по пол

Най-много са безработните младежи във възрастовата група 15-24 години - те са 12,7 процента, както и тези между 25-34 години -28 процента. Общо около 38-39 процента са младите хора, които имат проблеми да работят и да влязат в заетостта, посочи Искра Белева.

Тя отбеляза, че България се отличава от останалите страни в ЕС с по-високата безработица сред мъжете - 57,3 на сто, и по-високата заетост на жените. Според нея причината е в това, че кризата е поразила онези производства, сектори и дейности, където са били заети повече мъже. 

Проф. Белева смята, че жените са и по-адаптивни от мъжете, по-компромисни по отношение на дейностите, които извършват, докато мъжете са по-консервативни, а и при тях заплащането е сериозен фактор.

Тя допълни, че няма никакви програми и дейности, които да засягат петдесетгодишните, хората в предпенсионна възраст.

По думите на професора от БАН аспектът за възпитание на психологически умения на пазара на труда е изключително неразвит, въпреки дейността на Агенцията по заетостта, и не е дал позитивни ефекти да формира в работната сила, в трудовия контингент на България, поведение на гъвкавост, адаптивност, мобилност. 

"Ние учим младите хора основно как да пишат CV, как да се представят, когато отиват да търсят работа", отбеляза проф. Белева. Но младите хора премислено трябва да решават какво да учат, да правят много добър личен маркетинг, да имат ясна представа къде ще се реализират, да не се влияят от семейна приемственост, ако професиите на родителите им са затихващи.

Реформите в образованието

Според проф. Искра Белева проблемите на пазара на труда идват и от неадекватната образователна система, от бавния процес, в който протичат реформите в областта и на средното и на висшето образование, както и от това, че работодателите у нас не правят дългосрочни програми. 

”Вече петнайсет години говорим за неадекватната образователна система, за дисбаланса между търсенето и предлагането на работна сила, изчисляваме и даваме препоръки за необходимост от по-тясна връзка между образованието и работодателите, но нещата не се получават”, каза Белева.

Според нея не се получават и защото работодателите не правят дългосрочни прогнози за своя бизнес, работят на принципа на оцеляването. Сега се търси спасение в дуалната система, която вече успешно се прилага в Германия и Австрия, дава много добра професионална подготовка в средното образование и свързва практиката с обучението, но първите резултати ще бъдат ясни едва след пет-шест години, когато се види как работи при повече випуски, коментира Белева. 

Мерките на пазара на труда

Като се изключи американският и в известна степен английският трудов пазар, който обаче е много гъвкав, всички останали защитават заетостта си, докато България в периода на криза намали средствата за активна политика на пазара на труда от 140 до 70 милиона лева, отбеляза проф. Искра Белева. Според нея ситуацията на пазара на труда може единствено и най-съществено да бъде подобрена, когато икономиката е стабилна, достигне високи темпове на развитие, както и когато възвърне инвестициите си в България. 

По думите й иначе пазарът на труда може да има само успокояващи, подпомагащи мерки, свързани с това да се подкрепи някоя група, да се запази някое производство в рамките на 73-те милиона, които има активната политика на пазара на труда и над милиард евро по европейските фондове. 

Всички страни имат политики за насърчаване на износа, за ограничаване на вноса, а при нас липсва такава политика, както и мерки за развитие на предприемачеството и стопанската дейност.

Данните показват и продължаващо намаление на заетите и самонаетите в сектора на малките и средните предприятия, точно тези, които би трябвало да растат, няма и стабилно нарастващо развитие в селското стопанство, коментира проф. Белева.