Наредбата за топлоснабдяване има пропуски, които не бяха коригирани въпреки настояването на топлофикационните дружества, и ефектът от това е голямо количество нефактурирана топлоенергия в някои дружества и съответно високи изравнителни сметки в края на сезона. Това посочи на пресконференция днес Симо Симов, член на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, съобщи БТА.
От браншовата асоциация коментираха основните си приоритети.
Сред тях е промяна в регулациите и нова енергийна стратегия, в която централизираното топлоснабдяване и охлаждане да е приоритет. По думите на Тодор Николов от "Далкия Варна" така е в Европа. Той посочи, че за последните години топлофикационните дружества сумарно са натрупали загуба от 300 млн. лв. и ако не се вземат спешни мерки, секторът се води към фалит.
Симов отбеляза, че това, което предстои да се случи във всички държави - членки на ЕС, е да се изготвят планове и да се оцени потенциалът на пазара на централизираното топлоснабдяване и точно това трябва да се случи и в България.
Като финансова рамка в периода от 2014 до 2020 г. се предвижда стимулиране на регионалните фондове за преминаване към нисковъглеродна енергетика и чрез тях отпускане на близо 2 млрд. евро за сектора централно топлоснабдяване. Всички държави членки могат да кандидатстват за част от това финансиране, но трябва подкрепата на държавата за сектора, заяви Симов.
Илия Николаев, председател на асоциацията, съобщи, че за 2014 г. от 12 топлофикационни дружества в страната девет са на загуба с общ размер от 78 млн. лв.
Основните проблеми произтичат от регулаторната база и законодателството и затова ни е необходима помощ от парламента, каза Николаев. Той отбеляза, че в момента има възможност за субективни решения от страна на КЕВР, а срокът на регулаторния период е твърде кратък и то с възможности да бъдат съкращаван, което дава несигурност на топлофикациите. От асоциацията заявиха, че искат регулаторният период да стане минимум пет години, в които да са ясни макроикономическите параметри, в които дружествата да работят.
Преди години регулаторния период бе четири години, но от 2008 г. това бе променено и браншът акумулира 160 млн. лв. загуба - средства, които никой не ги е възстановил и така браншът се декапитализира, заяви Николаев.
Друга основна цел на асоциацията е да имат възможност топлофикационните дружества да участват с проекти по оперативните програми и така да получат средства за инвестиции.
В момента обаче топлофикациите са изключени от обхвата както на ОП "Конкурентоспособност" 2007-2013 г., така и от следващата програма "Иновации и конукрентоспособност" до 2020 г. Остава ни възможност единствено да кандидатстваме с проекти за финансиране по “плана Юнкер”, надяваме се на подкрепа за това от страна на държавата, заявиха от асоциацията.


Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
Зор: Едва 9 обществени тоалетни функционират в цяла Варна
ООН: Всяка трета жена по света е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си
Пожелайте си нещо! Наблюдаваме максимума на метеорния поток Леониди
Децата и наркотиците: Съдия и бивш зависим разговаряха с варненски ученици
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Пет държави от ЕС откриват център за връщане на мигранти в Руанда
САЩ ограничават отдалечения достъп до AI чиповете на Nvidia
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Антон Златанов за полицая, убил Милена: Най-малкият му проблем е, че ще бъде уволнен
Момичета пренасят наркотици и оръжия за престъпни групировки в Швеция
Оливия Уайлд усещала себе си като провал след раздялата със Съдейкис
Найденов увери: Обезщетенията от 20 заплати за магистратите остават
Мицкоски: ЕС трябва да променя институциите, а не идентичността ни