КЗК не може да получи данни от НАП и митниците за анализ на пазара на горива

Има законово несъвършенство и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не може да получи информация от Националната агенция за приходите (НАП) и от Агенция „Митници“. По тази причина и регулаторът не разполага с данни от двете институции, за да извърши в пълна степен секторния анализ на пазара за горива.

Това коментира говорителят на КЗК Марио Гаврилов пред БНТ. Той уточни още, че при предишната проверка на сектора през 2011 година регулаторът се е сблъскал с подобен проблем и е било изпратено искане КЗК да бъде добавена в списъка с институции, които могат да боравят с чувствителна данъчна информация, но това не се е случило.

Ако това не бъде променено, КЗК ще може да изготви доклада си за състоянието на пазара едностранно - само на базата на данните от бензиностанциите.

При сегашната си проверка Комисията всъщност разчита и на „добрата воля“ на участниците на пазара да изпратят в законовия срок исканата информация.

След това данните се анализират и ако има нуждаq се отправят допълнителни въпроси или се търси информация от държавни институции, обясни говорителят на КЗК. За сравнение той посочи, че подобен анализ в Германия е отнел три години, но допълни, че съзнава, че Комисията у нас няма „подобен времеви комфорт“. Трудно е обаче да се прецени колко време ще отнеме проверката на регулатора.

При започване на евентуално производство за картел на пазара за горива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да уведоми Европейската комисия. При финално решение, че има нарушение на нормалните бизнес практики на пазара, то трябва да бъде съгласувано с Брюксел.

Гаврилов допълни, че не можем да си позволим „свободни интерпретации“ извън законово установените за пазарен картел.

Преди дни в ефира на „Нова телевизия“ премиерът Бойко Борисов и директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов бяха категорични, че картел на пазара за горива има. Танов дори пресметна каква трябва да е крайната цена на горивата след ДДС и акцизи – 1,80 лева, и посочи че големият марж и почти еднаквите цени на бензиностанциите подсказват за наличието на споразумения между търговците.

Марио Гаврилов коментира още и санкциите срещу фирмите, които се споразумяват или си поделят пазарите. Според него са нужни по-ефективни мерки, сред които например е санкция лично към ръководители на компании.

„Защото сега като глобим една фирма, финансовата тежест се понася от нея и това не влияе пряко върху личното благосъстояние на физическите лица, т.е. на шефовете на тези фирми, които участват в картелното споразумение“, допълни той.