Бизнесът е против административно увеличение на осигурителните доходи

Работодателските организации са против министърът на труда и социалната политика да налага административно увеличение на минималните осигурителни доходи (МОД) за дейностите, за които не е постигнато споразумение. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, на пресконференция. Същата позиция защитиха и останалите бизнес организации - БСК, БТПП, КРИБ.

По последни данни в 38 сектора не са постигнати споразумения между държавата, работодателите и синдикатите за нарастване на осигурителните прагове. По закон социалният министър има право да наложи административно увеличение за тези дейности. За тази година средният процент на нарастване за всички икономически дейности е 8%.

Работодателите настояват и за нещо повече – оттук нататък да не се водят преговори въобще по договаряне на осигурителни доходи, защото "това е мярка, изживяла времето си, и негативите от нея са повече от позитивите" според Велев. Той предупреди, че ако министърът на труда наложи административно увеличение на МОД за 2016 година, работодателските организации ще се оттеглят от преговори по МОД и така ще блокират възможността за административна намеса занапред. 

Относно административното налагане Велев каза, че това е порочна практика и ако „беше нещо добро, щеше да го има и в другите държави”.

Относно ръста на МОД за 2016 година, който сега се договаря, работодателите заявиха, че настояват той да е 6,2% за секторите, където има споразумение и 4,4% за дейностите, в които не е постигнато такова. Васил Велев изтъкна, че бизнесът е категорично против намерението на МТСП да разпростре автоматично ръст от 8 на сто за всички дейности. Като аргумент той посочи, че това ще доведе до дисбаланси, при които в някои икономически дейности минималната заплата ще изпревари средния осигурителен доход.

Велев отбеляза още, че работодателите искат да има осигуряване на реално получаваната заплата, защото минималните прагове узаконяват сивия сектор и водят до нелоялна конкуренция.

От БТПП посочиха, че административното нарастване на осигурителните доходи е във вреда на цели фирми и отрасли, защото има отрасли, в които БВП не се променя така, както в други високотехнологични сектори. И ако се разпростре автоматично МОД, цели сектори ще са поставени в ситуация да уволняват и свиват дейността си. Това е порочна практика и работи в полза на едрия капитал, а малките фирми ще изчезнат, смятат от БТПП. От там искат да се преговаря на ниво предприятие – където има ръст на производителността, да има и ръст на заплати. Тогава договарянето ще се прави по реални критерии.

От БСК застъпиха същата позиция, като допълниха, че препоръка на МВФ и ЕК е тази практика да се прилага у нас, както не се прилага в държавите от ЕС. Според БСК ръстът на МОД изпреварва значително ръста на производителността на труда, което няма как да доведе до ръст на реалните възнаграждания.

Работодателските организации за пореден път се обявиха и срещу административното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), което според тях води само до негативи. Велев обясни, че натискът за увеличение на МРЗ от една страна и ниската прозводителност, от друга, водят до изравняване на заплащането между нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд, също така до назначения на непълно работно време и сиви практики. В стремеж за административно нарастване на доходите се стига до там, че след Румъния имаме най-висок ръст на МРЗ от началото на века, каза Велев. Той посочи, че по статистика с доближаване на МРЗ до средната заплата безработицата се увеличава.

И отново повтори, че в развити държави въобще няма МРЗ и там безработните са с една трета по-малко от държавите, при които има минимална работна заплата.

Васил Велев обяви на пресконфепенцията и че работодателските организации започват онлайн петиция по исканията на бизнеса за връщане на цените на тока от 1 ноември към нивото им от 1 август, за мораториум върху присъединяването на нови енергийни източници с преференциални цени и международен одит в енергетиката. Очаква се да съберат над 1 милион подписа, които на 30 септември ще бъдат връчени в парламента.