Кръпките в поземленото законодателство

„Много хора се отдръпнаха, а средни и големи компании, които инвестират трайно в България, задържаха своите вложения. Собственици на земя трябваше принудително да я продават – това са компании от трети страни, физически и юридически лица, които притежаваха земя и селскостопански бизнес“, твърди той. И определи ограниченията на собствеността като противоконституционни от гледна точка на Договора ни с ЕС, а предложението за глоби като опит земята да бъде иззета.

Инвестициите бяха замразени, а доверието на бизнеса спадна, отчете той.

„Промените в законодателството, което касае собствеността и ползването на земеделските земи през годината, наистина не бяха една или две. Със сигурност обаче във фокуса на участниците на този пазар бяха промените около правото на фирми и лица, неотговарящи на определени условия за регистрация, гражданство и уседналост, да закупуват земеделска земя в България. Приетите промени, последвани от определянето на глоби, повлияха негативно на пазара и процесите в него“, коментира и Антон Андонов, управител на агенция за недвижими имоти.

Ето какво отчита той: „Всички собственици на земя, които са придобивали имотите преди тези ограничения, бяха поставени в ситуация да продадат земята си принудително или да платят големи глоби. Законодателят бе предвидил немалък срок, за да може лицата, неотговарящи на новите условия, да продадат свободно земята си. Но поради наложилата се, за съжаление, дългогодишна тенденция трайно да не се изпълняват законите на страната, засегнатите до последно изчакваха последваща промяна. От друга страна, промяната засегна публични дружества, регистрирани на БФБ, които, изпълнявайки разпоредбите на друг закон,  не можеха да приведат дейността си в съответствие с приетите промени“.

Стайко Стайков допълва, че според членовете на неговата асоциация не може в един момент инвеститорите да са бели, а утре вече да са черни. „Защото те са си направили бизнес план. Инвестицията в земеделска земя не е за година - две и средствата не се връщат веднага. Вярваме, че тази промяна ще отпадне и ще се възстанови добрата бизнес атмосфера“, казва той.

По информация на  БАСЗЗ около 1 млн. дка са притежавани от дружества от трети страни и офшорни зони. Стайко Стайков коментира, че ако се наложи тези земи да се продават и това стане в лоша земеделска година, това може да срине пазара.

Според министъра на земеделието Десислава Танева отговорът на въпроса за това дали да има глоби е част от работата по създаването на Кодекс за земята. Тя декларира, че работата по него започва през 2016 г.

„В момента приключва работата по анализ на режимите за собствеността и ползването на земеделските земи в целия ЕС, както и анализ за земеползването у нас. С тези два анализа работната група ще започне да пише Кодекса догодина“, каза Танева в последните работни дни на декември 2015 г.

Запитана как ще бъде решен казусът с глобите за компании, ако притежават в противоречие на закона ниви в България, тя каза: „Това е последващ въпрос. Първо трябва да се реши какви ще са условията за земеползване в България. Те трябва да не са така безусловни, както беше, но трябва да са такива, както ги има и в други страни, за да сме равнопоставени. След това ще поставим темата за глобите“.

Пазарът на земи през 2016 г.

Според Антон Андонов през 2016 г. не се очакват динамични процеси на пазара на земя. Той очаква броят на продадените имоти да намалее с до 20% спрямо 2015 г. Превес по думите му ще имат сделките на вторичен пазар с пакети от имоти, в сравнение с единични сделки на пазара на първоначалните собственици на земя.

„Гладът за притежаване на земя продължава както при големите институционални инвеститори, така и при ползвателите на земеделска земя. Цените на пазара на дребно на единични имоти очаквам да се покачат с 10% средно за страната, а тези на големи пакети до 20%“, коментира той.

Стайко Стайков смята, че не се очакват резки промени на пазара, тъй като няма свободни имоти.

„Земеделската земя в България се работи почти навсякъде, така че не може един инвеститор да влезе от днес до утре. Има инвеститори, които очакват да купят или наемат големи парцели, но това може да стане с дългосрочни проекти за две – три години напред. От друга страна, един инвеститор трябва да дойде с дългосрочен план, с ясни намерения и да не очаква да наеме земята на безценица“, обобщи той.